— Следващия път, когато трябва да влезеш в библиотеката, кажи ми. Ще дойда с теб.
— Къщата вече се променя — тихо рече тя. — Заслугата е твоя, защото се грижиш за нея. Приятно ми е да мисля, че и аз имам принос за това.
— Наистина имаш. — Той притисна устни към косата й.
— Когато сградата започне да се заселва, хора започнат да се любят и да се смеят тук, тя ще се промени отново. Къщата има нужда от човешко присъствие. — Тя се размърда и го целуна по устните. — Люби ме.
Мъжът откликна на целувката, грабна я на ръце и я изнесе от стаята. Ароматът на рози ги последва. Тя обви ръце около него и притисна устни към шията му. Кръвта й вече бушуваше, сърцето й блъскаше в гърдите.
— Като наркотик е — промълви.
— Зная. — Спря на върха на стълбите и отново впи устни в нейните.
— Никога досега не съм изпитвала подобно нещо. — Връхлетелите я чувства я накараха да притисне лице към рамото на мъжа.
Аз също, помисли си той.
Докато я носеше надолу, никой от двамата не забеляза, че въздухът си остана топъл и неподвижен.
Легнаха на спалния чувал пред огъня. Рейф се подпря на лакът и плъзна пръст по лицето й. Нещо лумна в нея, подкладено от желанието и се разгоря около сърцето й.
— Рейф.
— Шшшт…
За да я принуди да мълчи, той докосна с устни челото й. Рийгън нямаше представа какво щеше да каже, беше благодарна, че той я спря. Желанието бе повече от достатъчно. Би могла да изпита облекчение, задето никой от тях не се нуждаеше от думи.
Би трябвало да изпита облекчение.
Устните й откликнаха, пламнали от натиска на езика му. Макар желанието да си остана все тъй силно и нестихващо, всичко останало сякаш се стопи.
Ето я нежността, толкова приятна, толкова неочаквана. Въздишката се отрони от устните й като изречена тайна.
Той усети промяната в нея, в себе си. Бе очарован. Защо винаги бяха бързали толкова, зачуди се. Защо се бе колебал да се наслади, да му се наслаждават, като бе толкова приятно?
Обичаше вкуса й, този леко прелъстителен вкус на кожата й. Допира на тялото й, нежно и стройно. Аромата на косата й, на дрехите, на раменете й.
И сега се наслаждаваше на всичко това с продължителни бавни целувки, които замъгляваха съзнанието му и го караха да забрави за всичко останало, освен за тази стая и тях двамата.
Този път ръцете му нежно съблякоха пуловера, плъзнаха панталона по бедрата й. Наместо да докосва, да обладава, той я целуна отново по устните, докато тялото й отмаля.
— Дай на мен — прошепна тя и се отмести. Двамата застанаха на колене. Замъглените й от страст очи срещнаха погледа на мъжа, докато разкопчаваше ризата му. Свали я, подпря ръце на раменете му и се залюля към него.
Прегърнаха се, помръдваха леко само за да вкусят, да разменят нежни ласки. Тя се усмихна, когато устните му докоснаха рамото й, въздъхна, когато вкуси кожата на шията му.
Щом съблякоха дрехите, той я привлече върху себе си, косата й се разпиля върху гърдите му.
Би могла да се рее безкрайно върху този тънък като шепот облак от усещания, през прозорците да се процеждат хладните лъчи на зимното слънце, огънят да припуква, да чувства силното мъжко тяло под себе си.
Да се наслаждава на нежните ласки на ръцете му, успокоителни дори когато възбуждаха, беше като небесен дар. Чувстваше това; чудо с всяка своя фибра, всеки нерв, всеки удар на сърцето си.
Вече нямаше ярост и нетърпение, отчаяние и неистово желание за сливане. Сега съзнаваше всичко — прашинките, танцуващи в слънчевите лъчи, струящи към пода, приспивния съсък на пламъците в огнището, аромата на рози, примесен с неговото мъжествено ухание.
Можеше да преброи ударите на сърцето му, усети как стават по-силни и по-бързи, когато плъзна устни по гърдите му. Чувстваше стегнатите мускули под ръката си, чуваше собственото си учестено дишане.
С тих стон обви крака около тялото му, щом той я претърколи по гръб.
Времето се разтегли, затрептя. Часовникът на полицата отмерваше секундите, минутите. Но това бе друг свят. Тук имаше само лениво задоволявани желания и потънали в забрава сърца.
За нейно и свое удоволствие той я поведе нежно към ръба и отвъд него. Името му се отрони като въздишка от устните й, тялото й се извиваше, напрягаше, нежно като коприна. Усети как тя го притегли към себе си и с тих стон проникна в нея.
Завладян от нея, от красотата на преживяното, той зарови лице в косите й. Нежността разтърси и двамата.
Не разговаряха за това. Когато на сутринта се разделиха, и двамата се държаха умишлено непринудено. Но мислеха за това. И бяха разтревожени.
Рейф гледа след колата й, докато слънцето надничаше иззад планините на изток. Щом се скри от погледа му и нямаше кого да го види, притисна длан към сърцето си.