— Истинският убиец е именно вдишаният дим от чужда цигара — рече Девин и духна към Рейф. — Изглеждаш нещо кисел, Рейф. Неприятности в рая?
Рейф размисли дали да не пребие брат си до смърт с лопатата за сняг и да му открадне всички цигари. Като си напомни, че всичко е въпрос на самоконтрол, той просто се облегна на лопатата.
— Колко време беше нужно на Шейн, за да си отвори голямата уста?
— Да видим. — Девин замислено всмукна от цигарата и огледа пейзажа. — Като вземем предвид състоянието на пътищата вчера, бих казал, че му отне около седем минути, за да стигне оттук до офиса ми. — Той изтръска пепелта. — Да кажем седем минути и десет секунди.
— И сега си тук, за да предложиш мъдрия си съвет?
— Ей, беше доста мъдро да накарам онези две озъбени жени да разделят шестте рула розова тоалетна хартия. Но не. — Със самокритична усмивка, той дръпна за последен път и захвърли цигарата.
Рейф я проследи с копнеж как угасна в снега.
— Не съм специалист по любовните връзки в семейство Макейд. — Усмивката на Девин бе мрачна и бързо се стопи. — Помислих, че ще те интересуват последните новини за Джо Долин.
— Нали е арестуван.
— Засега. Чух, че ще се признае за виновен за нанасяне на телесна повреда втора степен. Ако послуша адвоката си, ще се съгласи на лечение от алкохолизъм. Ще получи хубава условна присъда с изпитателен срок и строго предупреждение да не удря повече съпругата си.
— Каква сделка е това, по дяволите?
— Затворите са претъпкани. За семейните разправии обикновено не се получават тежки присъди. Той казва: „Да, направих го, съжалявам. Ядосах се, бях пиян, загубих работата си. Самочувствието ми е много ниско.“ Съдията казва: „Лекувай се, момчето ми, и не съгрешавай повече.“
Рейф се вгледа в лицето на брат си. Под маската на спокойствието забеляза ярост и неудовлетворение.
— Ще позволиш да се отърве безнаказано?
— Аз не издавам присъдите. — Девин с мъка потисна гнева и чувството за безпомощност. — Не мога да направя нищо, освен да убедя Каси да ми позволи да издам забранителна заповед, за да е сигурна, че той няма да се приближи до нея и децата.
— Междувременно те ще живеят в дома на Рийгън. Това я поставя по средата.
— На мен това също не ми харесва. Но трябва да се грижа за спазването на закона.
— А аз не.
Девин хладно се втренчи в брат си.
— Така е. Но започнеш ли нещо с Долин, ще бъде в негова услуга. Той ще направи грешка, Рейф. Достатъчно е само едно провинение и ще го затворя отново в килията. Докато това стане… Не зная докъде са стигнали нещата между теб и Рийгън, но ако се пренесеш в дома й, това ще ме успокои много повече от някаква си безполезна забранителна заповед.
— Искаш да помоля Рийгън да ми позволи да се нанеса при нея?
— И при Каси и децата.
Идеята му се стори изненадващо привлекателна. Да се буди до нея, да пият заедно първата за деня чаша кафе.
— Ще ме назначиш ли за заместник, Дев?
— За нищо на света.
— Жалко. Добре, ще поговоря с Рийгън и ще ти се обадя.
Осма глава
— Дума да не става. — Рийгън скръсти ръце. — Няма да спиш в леглото ми при две малки деца в съседната стая.
— Не става дума за секс — търпеливо обясни Рейф. — Сексът ще бъде само допълнителна награда. Това е официална молба от шерифа.
— Който случайно е твой брат. Не! — Тя се извърна да остави стъклената купа на полицата, която почистваше от праха. — Така ще накараме Каси да се чувства неудобно и ще дадем лош пример на децата.
Ами ако те не бяха там? Едва се сдържа да не изрече гласно въпроса.
— Цялата работа е точно заради Каси и децата — настоя той. — Да не смяташ, че Долин ще ги остави на мира само защото е подписал някаква хартийка, която му забранява да ги доближава?
— Нямам представа какво ще направи, но първо ще трябва да мине през мен.
Само мисълта за това смръзна кръвта в жилите му.
— Слушай…
Тя отблъсна ръката му от рамото си и рязко се извърна.
— Не, ти слушай. Мъжът е грубиян и пияница. Не се страхувам от пияни грубияни. Предложих на Каси да се настани в дома ми и тя е добре дошла да остане колкото пожелае. Имам хубава здрава ключалка на вратата, която ще използвам. Зная телефонния номер на шерифа, който също ще използвам, ако е необходимо.
— На тази врата няма ключалка — посочи Рейф входа на магазина. — Какво ще му попречи да влезе оттук през работно ти време и да започне да те тормози? Или нещо още по-лошо.
— Аз ще му попреча.
— Ясно. — Той се зачуди дали ако я разтърси, ще й върне ума на място. — Като вирнеш брадичка, няма да спреш Долин. В случай че още не си разбрала, на него му е приятно да бие жени.