— Той знае ли това?
— Уведомен е.
Тя навлажни устни. Джо нямаше да може да приближи до нея. Мисълта се въртеше в главата й. След като не можеше да приближи до нея, не би могъл да я удари.
— Само трябва да подпиша.
— Да, нищо друго. — Девин стана, заобиколи бюрото и й подаде химикалка. Тъй като Каси не посегна да я вземе, той с мъка потисна ругатнята си. — Каси, какво искаш? Можеш ли просто да ми кажеш какво искаш?
Тя поклати глава и взе химикалката. Бързо написа името си, сякаш действието й причиняваше болка.
— Зная, че ти създадох много неприятности, Девин.
— Това ми е работата.
— Ти си добър шериф. — Мъжът изненадано я погледна и тя се усмихна. — Разбираш си от работата и се отнасяш добре с хората. Всички знаят, че могат да разчитат на теб. Мама винаги казваше, че ти и братята ти ще свършите зад решетките. — Каси се изчерви и се втренчи в пода. — Извинявай. Това беше глупаво.
— Не, не беше. Аз самият мислех така. — Той се усмихна, защото докато говореше, Каси му бе заприличала на момичето, което навремето познаваше. — Знаеш ли, Кас, това е най-дългата малка реч, която съм чул от теб от близо десет години.
— Винаги говоря глупости.
— Не е вярно. — Девин леко повдигна брадичката й, преди да осъзнае какво прави и в същия миг тя се сви като уплашена кошута. Той внимателно отмести ръката си и приседна на бюрото. — Как са децата?
— Добре са. По-добре.
— Справяте ли се в жилището на Рийгън?
— Тя е чудесна. Забравих, че се натрапвам, защото тя прави всичко да изглежда съвсем нормално. Тя и Рейф… — Каси млъкна и отново се изчерви. — Имаш да правиш по-важни неща, отколкото да ме слушаш да клюкарствам.
— Не, нямам какво да правя. — Би дал всичко, за да я накара да продължи да говори. Да я задържи при себе си. — Какво е твоето мнение? За отношенията между Рийгън и Рейф?
— Аз… Тя изглеждаше щастлива, когато се прибра вкъщи тази сутрин.
— Той изглеждаше нещастен, когато тази сутрин се отбих в къщата на хълма.
Каси се усмихна стеснително.
— Това е добър знак. Рейф винаги е имал нужда от жена, която да го направи нещастен. Винаги се е справял прекалено лесно с жените. Всички се справяхте прекалено лесно.
— Така ли? — Той замислено взе отново цигарата си и я прокара между пръстите си. — Спомням си, че ти ме отблъсна.
— О! — Каси непохватно се изправи. — Това беше преди сто години.
— Няма дори дванайсет. Ти беше шестнайсетгодишна.
— Ходех с Джо. — Докато навличаше палтото си, тя се зачуди дали изобщо някога е била на шестнайсет. — Дори не си спомням какви бяхме тогава, нито как изглеждахме. Благодаря ти, Девин, задето се погрижи за това.
— Нали за това съм тук, за да се грижа за нещата.
На вратата тя спря, ала не се обърна. Беше й по-лесно да говори, без да се налага да гледа в тези спокойни, изпълнени със съжаление очи.
— Попита ме какво искам, Девин. Искам просто да се чувствам в безопасност. — Изрече го тихо, едва чуто. — Това наистина е всичко, което искам.
Загърната в палтото, което бе прекалено тънко, за да я предпази от хапещия вятър, тя се върна в кафенето.
Рейф пристигна десет минути по-рано за вечеря и неспокойно се засуети на стъпалата пред къщата на Рийгън като нервен ухажор. Носеше бутилка вино и кутия със сладки бисквити, за да спечели сърцата на децата.
Искаше му се още преди да бе изрекъл вятърничавата си идея да си бе спомнил, че не знае нищо за хората под шестнайсет години.
За да направи проверка, той завъртя топката на бравата. Остана доволен, че е здраво заключена. Почука отчетливо и отстъпи назад. Рийгън отвори вратата дотолкова, доколкото позволяваше дебелата верига.
— Добре, дотук издържа изпита. Но първо трябваше да попиташ кой е.
— Погледнах през прозореца. — Тя затръшна вратата в лицето му и след като откачи веригата, отвори широко. — Предчувствах, че ще има викторина. — Усмихна се и огледа подаръците. — Няма ли люляци?
— За нищо на света. — Щеше да я целуне, ако не бе забелязал сериозните сиви очи, които го наблюдаваха от възглавниците на канапето. — Май имаш мишка в къщата.
Рийгън подскочи, сетне се усмихна, зърнала Ема.
— Наистина е тиха като мишчица, но е много по-хубава. Ема, това е господин Макейд. Запознала си се с него в кафенето на Ед, помниш ли? — Рийгън протегна ръка. Като го наблюдаваше предпазливо, Ема слезе от канапето.
Рейф знаеше, че момиченцето е на пет годинки. Беше мъничка като принцеса на елфите, светлата й коса и очите с цвят на дим бяха същите като на Каси.