— Благодаря за вечерята, Каси.
— Много добре се справи — отбеляза Рийгън. — Може би за първи път от години сядат на масата с мъж и водят цивилизован разговор.
— Долин е не само свиня, а и глупак. — Рейф сложи чиниите на плота. — Такава сладка жена и толкова хубави деца. Всеки мъж би бил щастлив да ги има.
Свой собствен дом, помисли си Рейф. Жена, която да те обича. Деца, които тичат да те посрещнат вечер. Семейна вечеря. Шум в кухнята.
Странно, никога не му бе минавало през ум, че иска или се нуждае от подобно нещо.
— Направи им впечатление — продължи Рийгън и напълни умивалника с гореща сапунена вода. — Добро впечатление. За всички тях бе добре да видят силен интелигентен мъж, който се държи по строг интелигентен начин.
Тя се извърна и усмивката й угасна, щом срещна погледа на мъжа. Беше свикнала с начина, по който Рейф се взираше в нея, или почти бе свикнала. Но този път зърна в очите му по-различни чувства, някак по-дълбоки.
— Какво има?
— Хмм? — Той дойде на себе си и осъзна, че се чувства като човек, който се е плъзнал силно и се е приземил на тънък лед. — Нищо. Нищо. — Господи, та той си мислеше за сватба, деца и къща с ограда. — Момчето, Конър. Той е ужасно умен, нали?
— Има само шестици — каза Рийгън гордо, сякаш беше нейно собствено дете. — Умен е, чувствителен и сладък — което го прави идеална мишена за Джо. Безмилостно е тормозил детето.
— Бил го е? — Въпросът бе зададен тихо, но огънят в очите вече гореше.
— Не, не ми се вярва. Каси яростно защитава децата си. Но душевният тормоз не оставя синини. — Тя сви рамене. — Е, подобно нещо вече няма да им случи. — Подаде му да избърше чистата чиния. — Баща ти миеше ли чинии?
— Само на Деня на благодарността. — Рейф избърса чинията и я остави. — Бък Макейд беше мъжко момче.
— Бък? — Впечатлена, Рийгън сви устни. — Звучи внушително.
— Беше суров мъж. Имаше очи, които можеха да пробият дупки в теб, ако объркаш конците. Девин има неговите очи. Аз имам неговите ръце. — Рейф се втренчи в дланите си, огъна пръсти. — Беше такава изненада за мен, когато един ден сведох поглед и видях ръцете на баща си в края на китките си.
Рийгън нямаше представа защо се трогна толкова силно, като го зърна да се усмихва на ръцете си, метнал на рамо кърпата за подсушаване на чинии.
— Близки ли бяхте с баща си?
— Не достатъчно. И не достатъчно дълго.
— Кога го загуби?
— Бях на петнайсет. Прегази го трактор. Почина след седмица.
Тя отново потопи ръце във водата, опита да преглътне сълзите си.
— Затова ли мразиш фермата?
— Да, предполагам. — Странно, никога не му бе хрумвало, че причината е толкова проста. Фермата бе отнела баща му, затова я бе намразил. — Той я обичаше, всеки каменист метър. Както я обича Шейн.
— Какво е взел Джаред от него?
— Устата… Джар може да се пазари също като стареца и да те убеди, че за теб сделката е била много по-изгодна.
— Тогава изпитвам облекчение, че е мой адвокат. — Тя му подаде нова чиния. — Баща ми никога през живота си не е измил нито една чиния. Сигурна съм, че мама би била ужасена, ако се беше опитал. Кухнята е владение на жената — сухо рече тя. — Бяха напълно съгласни по този въпрос. Тя му носеше първата чаша кафе всяка сутрин, преди да тръгне за болницата. Той е хирург.
— Огорчение ли долавям?
— Навремето наистина изпитвах огорчение — призна тя. — Тя стана точно такава, каквато той искаше от нея да бъде. Ако някога е била различна или е искала да бъде различна, не го показа. Тя е съпругата на доктор Бишъп и това е всичко.
Рейф започваше да разбира защо тя е твърдо решена да изгражда собствените си позиции, да съставя самостоятелно мнението си.
— Може би това е всичко, което иска да бъде.
— Очевидно. Но просто се вбесявах да гледам как го обслужва, как покровителствено се отнася той към нея. Дава й пари и я нарича „женичката ми“. — Споменът я накара да стисне зъби. — Мама обичаше да живее във Вашингтон, но преди няколко години, когато баща ми реши, че иска да се премести в Аризона, тя приготви багажа, без да възрази. — Рийгън въздъхна. — Но те са блажено щастливи. Аз ги изумявам също както те ме изумяват.
— Защото нямаш богат съпруг, голяма къща и не членуваш в местния спортен клуб?
— Именно. — Тя вдигна поглед към него, изненадана и развеселена. — Познаваш ли ги?
— Мисля, че току-що се запознах с тях. — И по този начин бе научил нещо ново за нея. — И тъй, скъпа, защо нямаш богат съпруг, голяма къща и членска карта в местния спортен клуб?
— Защото обичам независимостта, искам да имам собствено жилище и играя ужасно голф. — Тя отметна косата си. — Всъщност мама имаше големи надежди за мен, когато се запозна с Джаред.