Купата, която подсушаваше изтропа върху плота.
— Повтори, ако обичаш.
— Дойдоха ми на гости точно след като се бях установила. Той ни заведе на вечеря.
— Джаред — повтори внимателно Рейф — те е завел на вечеря.
— М-хм… Няколко пъти. На мама й допадна идеята, че излизам с адвокат. Тази професия се нарежда на второ място в нейния списък след лекарската.
— Излизаш. На срещи. Ходила си на срещи с Джаред?
— Излизахме няколко пъти. Беше точно след развода му. — Тя му подаде нова купа и повдигна вежда, тъй като мъжът не я пое. — Проблем ли има?
— Ходила си на срещи с брат ми?
— Струва ми се, че току-що уточнихме това. — Реши, че е по-добре да прехапе устната си, вместо да се усмихне. — Не ти ли е споменавал?
— Не. Струва ми се, че искам да, чуя определението ти за среща.
— Имаш предвид дали съм спала с него? — Като се опита да запази каменно изражение, тя наклони глава. — Ще го пребиеш ли? Може ли да дойда да гледам?
Очевидно нямаше представа колко малко я дели от потапянето на красивото й лице в сапунената вода.
— Зададох ти съвсем лесен въпрос.
— Един мускул трепти на челюстта ти, Рейф. Много ти отива. Не — отвърна, неспособна повече да сдържа смеха си. — Разбира се, че не съм спала с него. — Весело пъхна купата в ръцете му. — Целувала съм го за лека нощ. Няколко пъти. Мога да заявя, и то съвсем отговорно, че поне петдесет процента от братята Макейд са майстори в целувките.
— Размисли добре, преди да опиташ сто процента… или дори седемдесет и пет. — Той остави купата и отпи от виното си. — Защо не си спала с него?
— Рейф, престани. — Тя завъртя очи. — Първо, не ми е предложил. И второ, аз не му предложих. Чувствахме се добре като приятели. Доволен ли си?
— Може би все пак ще го набия. Заради принципа.
Рейф остави чашата с вино, хвана младата жена за раменете и я извърна към себе си. Както му се усмихваше, притисна гърба й към умивалника.
Силно, страстно впи устните в нейните. Тихият й стон го накара да направи целувката по-нежна, докато изпита неистово удоволствие.
Когато главата й се отметна назад в знак на признато поражение, а ръцете й се плъзнаха по раменете му, той отстъпи назад.
— Това е, за да помниш с кой Макейд си в момента.
Рийгън трябваше да си напомни да диша.
— Как ти беше името?
Той се ухили, сетне я ухапа по устната.
— Ще ти кажа нещо. Нека пропуснем натискането върху канапето и да опитаме наместо това задната седалка на колата ми.
— Страхотно предложение. — Беше толкова приятно да почувства главата си замаяна. — Очаквам да го изпълниш.
Рейф се върна в къщата на Барлоу в полунощ. Позна колата в края на алеята и не се изненада да завари Джаред в приемната, потънал в мисли над чаша бира.
— Вече ми вземаш къщата ли, адвокат Макейд?
Наместо да отвърне на шегата, Джаред се втренчи в бирата си.
— Днес обявих къщата си за продан. Нямах желание да остана там.
Рейф изсумтя и седна на спалния чувал да свали ботушите си. Разпознаваше мрачните настроения, често сам изпадаше в тях. Или щеше да измъкне Джаред от меланхолията, или щеше да се присъедини към него.
— Никога не съм харесвал къщата, нямаше никаква индивидуалност. Също като бившата ти жена.
Забележката бе толкова безцеремонна и толкова вярна, че Джаред се разсмя.
— Обаче се оказа добро вложение. Ще изляза на печалба.
Адвокатът подаде бира на Рейф, но той само поклати глава.
— Без цигара не са толкова вкусни. Освен това трябва да стана в шест и половина сутринта. Щях да дойда да те търся — добави той.
— О, така ли? Защо?
— За да те пребия. — Рейф се прозя и легна. — Но ще трябва да го отложа за утре. Прекалено съм уморен.
— Добре. Има ли някаква конкретна причина?
— Целунал си моята жена. — Рейф прецени, че му е останала енергия колкото да свали панталона си.
— Така ли? — Джаред подпря краката си на облегалката на канапето. Устните му бавно се разтеглиха в усмивка. — О, да. О, да! — повтори отново. — Сега си спомням всичко. Кога ще стане твоя жена?
Рейф захвърли джинсите си и се залови с ризата.
— Ето какво става, като живееш дълго време в града. Оглупял си, братко. Моя е в момента.
— Тя знае ли го?
— Аз го зная. — Рейф затвори очи и придърпа спалния чувал върху себе си. — Мисля да я задържа.
Джаред се задави с бирата.
— Искаш да кажеш като съпруга?
— Искам да кажа да я задържа — повтори Рейф. За нищо на света нямаше да си обърне езика, за да произнесе думата „съпруга“. — Да запазя нещата каквито са в момента.