Нечии ръце го повдигат. Чува нежни гласове. Вижда я, надвесена над него като ангел. Косата й е като ореол, очите й са топли, гласът — изпълнен с музиката на юга, за който мечтае.
Лицето й е толкова красиво, толкова нежно, толкова тъжно.
Тя го погалва по главата, хваща ръката му, върви до него, докато другите го носят към витата стълба.
— Отивам си вкъщи — казва й той. — Трябва да си отида вкъщи.
— Ще се оправиш — обещава тя. — Ще си отидеш вкъщи веднага щом се почувстваш добре.
Отмества поглед от него и красивото й лице побелява като платно.
— Не. Той е ранен. Съвсем млад е, още момче. Чарлз, не може да сториш това!
Вижда мъжа, вижда пушката, чува думите.
— Няма да пусна боклук на Конфедерацията в дома си. Моята жена няма да докосва бунтовник.
Рейф подскочи и се събуди, звукът от изстрела звънеше в ушите му. Седна, заслушан в затихващото ехо, докато накрая се чуваше само тихото дишане на брат му.
Премръзнал, той стана и добави още цепеници в огъня. После седна, загледан в пламъците и зачака зората.
Рийгън спа като бебе. Тъй като децата бяха на училище, а Каси — на работа, тя си позволи да изпие втора чаша кафе. Все още ценеше усамотението си, но откри, че й харесва да има компания.
Приятно бе децата да се въртят из къщата сутрин, Ема да я целува тържествено, а Конър да я дарява с една от редките си усмивки.
Харесваше й да изпреварва Каси в кухнята, за да приготви закуската и да поглади рошавите светли глави.
Майчинството никога не е било сред амбициите й, но започваше да се чуди дали ще се справи добре.
Вдигна пастела, който Ема бе оставила на масата. Помириса го и се усмихна. Странно колко бързо къщата започваше да попива аромата на децата. Пастели и глина, горещ шоколад и овесени ядки.
И странно колко бързо бе започнала да чака с нетърпение да ги завари тук след работа.
Разсеяно прибра пастела в джоба си. Именно на работа трябваше да отиде.
По навик изплакна чашата от кафето и я сложи на сушилнята. Хвърли последен поглед наоколо, отвори вратата на кухнята и заслиза по стълбите, за да отвори магазина.
Едва обърна надписа „Отворено“, отключи вратата и мина зад тезгяха да отключи касата, когато Джо Долин влезе в магазина.
Тя бързо потисна тревогата си, като си напомни, че той е тук, а Каси я няма.
Беше напълнял доста за трите години откакто го познаваше. Все още имаше мускули, но обвити с твърде много кашончета бира. Предположи, че навремето е бил привлекателен мъж, преди лицето му да подпухне и под мрачните му кафяви очи да се появят торбички.
Един от предните му зъби беше счупен, но Рийгън не знаеше дали заслугата е на юмрука на младия Рейф, а носът му бе чупен от Рейф и от неколцина други.
Тя с отвращение си припомни, че веднъж или два пъти се бе опитал да я опипва. Бе я гледал, неведнъж и дваж, алчно и с всезнаеща усмивка.
Рийгън дори не бе казала на Каси за това. Нито пък имаше намерение да й каже някога.
Приготви се за кавга, но той тихо затвори вратата, свали шапката си с козирка и застана смирено като селянин пред своята кралица.
— Рийгън. Извинявай, че те безпокоя. Разкаянието в гласа му и сведената му глава едва не я трогнаха. Но тя си спомни синините по шията на Каси.
— Какво искаш, Джо?
— Чух, че Каси е отседнала при теб.
Само Каси, отбеляза Рийгън. Нито дума за децата.
— Така е.
— Предполагам, знаеш за неприятностите.
— Да, зная. Арестуваха те, защото я беше бил жестоко.
— Бях ужасно пиян.
— Съдът може да приеме това за извинение. Аз не го приемам.
Очите му се присвиха и проблеснаха, но той не вдигна глава.
— Чувствам се ужасно. Вече дни наред се тревожа за нея. Сега така подредиха нещата, че не мога да се приближавам до нея, за да й го кажа. Дойдох да те помоля за услуга.
Най-сетне вдигна глава и в очите му блестяха сълзи.
— Каси много те цени.
— Аз също я ценя — безизразно отвърна Рийгън. Нямаше да позволи сълзите на мъжа да повлияят на преценката й.
— Да, добре. Надявах се да й поговориш за мен. Да я убедиш да ми даде още един шанс. Не мога да я помоля сам заради тази проклета забранителна заповед. Но теб ще те послуша.
— Нямам такова влияние върху Каси, Джо.
— Теб ще те послуша — настоя той. — Винаги дрънкаше колко си била умна. Кажеш ли й да се върне вкъщи тя ще си дойде.
Рийгън бавно подпря длани на тезгяха.
— Ако ме слушаше, щеше да те напусне преди години.
Челюстта му се стегна.
— Слушай. Мъжът има право…
— Да бие жена си? — рязко го прекъсна тя. — Не и според моите разбирания, нито пък според закона. Не, няма да й кажа да се върне при теб, Джо. И ако това е всичко, за което си дошъл, можеш да си вървиш.