— Нямам клиенти. — Рийгън отброи банкнотите за продуктите. — Всички спят зимен сън.
— Разбирам какво имаш предвид. И все пак имаш работа по старото имение на Барлоу, нали?
— Да, така е. — Готова да продължи играта, Рийгън подпря плика на хълбока си. — Там работата напредва. Ще стане забележително място, щом бъде завършена къщата.
— Не очаквах, че ще доживея ден, когато някой ще си даде труд да я ремонтира. Не мислех, че ще доживея и Рейф Макейд да се върне в града. — В очите й проблесна любопитство. — Май доста му е провървяло на юг.
— Очевидно.
— Човек никога не може да е сигурен с тия момчета Макейд. Успяват да те измамят всеки път. Знаеш ли, че Рейф потроши пикапа на баща си по Марбъл Куори Роуд още преди да е пораснал достатъчно, за да получи шофьорска книжка. Беше точно след смъртта на Бък, доколкото си спомням. Беше толкова див, колкото само той може да бъде, този Рейф. Преследваше момичетата, биеше се, летеше по пътищата с шумния си мотоциклет. Беше време, когато станеше ли някоя разправия, в дъното винаги стоеше някое от момчетата Макейд.
— Времената се менят, струва ми се.
— Не чак толкова много — засмя се жената. — Видях го из града. В погледа му още блещука оная искрица. Едно птиченце ми каза, че ти е хвърлил око.
— Птиченцето не ви е излъгало. Аз също съм му хвърлила око.
Жената се разсмя толкова силно, че трябваше да остави шоколадовите бонбони, за да придържа корема си.
— По-добре изобщо да не изпускаш от поглед момче като него. По-трудно е да го укротиш от кюфте в горещ тиган. Той беше лошо момче, Рийгън. А лошите момчета се превръщат в опасни мъже.
— Зная — намигна й Рийгън. — Точно затова го харесвам. Отбийте се да разгледате магазина ми, госпожо Мец.
— Ще се отбия. — Тя поклати глава и започна да изпразва количката си. — Престани да зяпаш, момче — подхвърли на кльощавия продавач, който изпращаше с поглед Рийгън, — маркирай покупките. Никога няма да си достатъчно опасен, за да завъртиш главата на такава жена.
Развеселена от срещата, Рийгън пое по тротоара. Хубав град, помисли си и вдигна ръка да отвърне не нечий поздрав от другата страна на улицата. Тротоарите бяха неравни, издути от корените на дърветата и студа, библиотеката работеше само три дни в седмицата, а пощата беше затворена за цял час следобед.
Но въпреки това, а може би точно заради това, градът беше хубав. Уверена бе, че Рейф не си дава сметка за доброжелателното посрещане.
Не го посрещат с радостни възгласи, помисли си, като зави зад ъгъла на главната улица. Това не беше в техен стил. Блудният син бе навлязъл в ритъма на града без звън на камбани или празнични фанфари.
А когато отново си тръгнеше, заминаването му също нямаше да бъде отбелязано гръмко. Няколко подхвърлени забележки на гишето в пощата, две-три хипотези, споделени в закусвалнята. После градът щеше да продължи своя живот, спокойно както винаги.
Надяваше се и тя да съумее да го стори.
Подхвана по-добре плика с покупките и зави към магазина. Наслаждавай се на момента, напомни си. Не мисли за бъдещето. Такива бяха правилата; тя ги бе наложила. Трябваше само да ги спазва.
А ако намереше извинение, за да се промъкне по-късно в къщата му и да открадне някой час в неговата компания, толкова по-добре.
Въодушевена от идеята, тя измъкна ключовете от джоба си. Подрънкваше с тях, докато се изкачваше по стълбите с покупките.
Ако бе по-внимателна, ако не мислеше за Рейф, може би щеше да забележи по-рано. Но вече посягаше към вратата, когато видя, че не е на пантите си, а само е подпряна там.
Застина за миг, неспособна да осъзнае случилото се. Загуби твърде много време.
Щом се извърна да побегне, Джо рязко блъсна вратата настрани. Трясъкът я накара да изпищи. Викът замря в гърлото й, когато ръката на мъжа обви шията й.
— Чудех се коя от двете ще се върне първа. Хубаво е, че си ти. — Дъхът му вонеше на уиски и възбуда. — Отдавна чакам да те пипна.
Притисна уста към ухото й, възбуден от опита й да се измъкне.
— Ще ти покажа на какво е способен истинският мъж. Ще махна тия хубави дрехи и хубаво ще ти покажа.
Мъжът издиша шумно, сграбчи я за гърдата със свободната си ръка и стисна силно. Кожата й настръхна и за един кратък ужасяващ миг страхът я заслепи, замъгли разума й.
— Ще си взема от това, което чух, че е получило онова копеле Макейд. После така ще подредя лицето ти, че никой вече няма да смята, че си хубава.
Като я повлече навътре през разбитата врата, тя с ужас си представи какво би могъл да й стори. Тя се залюля назад. Покупките паднаха на пътеката. Токовете й се плъзнаха по пода.