— Щом Каси се върне, ще получи същото. Но първо ще се позабавлявам, като ти посмачкам фасона. — Със свободната си ръка той я дръпна за косата, тихият й стон му достави удоволствие.
В същия миг тя си спомни, че ключовете все още са във вцепенената й ръка. Като изричаше молитви наум, тя замахна и стовари юмрука с подаващите се между пръстите й ключове върху главата му.
Той зави като бясно куче и охлаби хватката си. Рийгън успя да си поеме въздух и хукна по стълбите, убедена, че всеки момент ще я догони. На последното стъпало се препъна и падна на ръце и колене. Готова да изпищи, се извърна назад.
И го видя паднал на площадката, притиснал ръка към лицето си, измежду пръстите му се стичаше кръв. Тя се изправи като в транс и бавно тръгна по улицата към закусвалнята. Ушите й бучаха и тя бавно вдишваше и издишваше.
Пристъпи вътре и затвори вратата. Нямаше представа, че палтото й виси на единия ръкав, а панталоните й са окървавени и разкъсани на коленете.
Каси изпусна таблата и съдовете се пръснаха на парчета по пода.
— Рийгън! Боже мой!
— Мисля, че трябва да се обадиш на Девин — бавно изрече Рийгън. — Джо е на площадката пред апартамента ми. Мисля, че го ударих лошо. — Стаята се завъртя пред очите й и тя се подпря на стената на близкото сепаре. — Трябва да седна.
— Върви се обади на Девин — извика Ед и се втурна да настани Рийгън в сепарето. — Наведи глава. — Тя бързо тикна главата на Рийгън между коленете й. — Дишай бавно и дълбоко, браво, момичето ми. — Огледа помещението. Няколкото клиенти се бяха втренчили в Рийгън. — Е, какво чакате? Някой силен мъж да отиде и да хване онзи кучи син. Ти, Хорас, размърдай си задника и донеси на момичето чаша вода.
Резките заповеди на Ед накараха всички да се раздвижат. Доволна, тя повдигна главата на Рийгън.
— Е, цветът ти се върна — обяви и приседна до нея. Измъкна цигара от пакета в джоба на престилката си и я запали с клечка кибрит. Всмукна дълбоко и се усмихна. — Надявам се да си го ударила лошо, миличка. Много лошо.
Седнала в офиса на Девин, обхванала с две ръце чашата кафе, което Шейн й бе налял, Рийгън беше сигурна, че най-лошото е отминало. Всичко се бе случило, толкова бързо, че реакциите й бяха чисто емоционални. Но сега страхът бе преминал и вече можеше да разсъждава трезво.
Каси седеше до нея и мълчеше. Шейн крачеше като боксьор, загряващ за предстоящ мач. Зад бюрото си Девин спокойно попълваше доклада.
— Извинявай, че те карам да повториш отново всичко, Рийгън — започна той. — Но колкото по-ясно е написано оплакването, толкова по-бързо ще приключим с всичко.
— Няма нищо. Вече съм добре. — Тя разсеяно придърпа скъсаните си панталони. Коленете й още пареха, колкото от щедрата дезинфекция на Ед, толкова и от съприкосновението с асфалта. — Искам да приключим. Мога…
Тя млъкна, щом вратата рязко се отвори. В първия миг зърна само лицето на Рейф — бледо, каменно, с горящи зелени очи, които можеха да те убият на място.
Сърцето й се качи в гърлото. Преди да успее да се изправи, той я вдигна и я притисна в обятията си.
— Добре ли си? Ранена ли си? — Гласът му бе дрезгав и напрегнат. Не бе в състояние да разсъждава. Откакто бе чул за нападението, изпитваше само неистов страх за нея. Отново я притисна към себе си и зарови лице в косата й.
Тя затрепери неудържимо.
— Добре съм. Наистина съм… — Но гласът й секна. Ако можеше да потъне в прегръдките му, да се стопи, щеше да бъде добре.
— Удари ли те? — Погали косата й, отдръпна я от себе си, за да се увери сам, че не е пострадала сериозно. — Направи ли ти нещо?
Тя само поклати глава и притисна лице към рамото му.
Като я притисна отново в прегръдките си, Рейф хвърли поглед към Девин.
— Къде е той?
— Арестуван е.
Рейф хвърли яростен поглед към килиите в задната част.
— Не е тук, Рейф. — Макар гласът му да бе спокоен, Девин се подготви за нападение. — Няма да можеш да се добереш до него.
— Смяташ, че можеш да ме спреш?
Влязъл след Рейф, Джаред сложи ръка на рамото му.
— Защо не седнеш?
Рейф рязко отблъсна ръката му.
— Разкарай се.
— Сега това е проблем на закона — рече Девин и се надигна от стола си.
— По дяволите закона и ти заедно с него. Искам да знам къде е Джо.
— Като го намериш, Рейф, аз ще ти държа палтото. — Готов за действие, Шейн се ухили. — Ако имаш палто. Винаги съм мразил тоя кучи син.
— Млъкни — намеси се Джаред и сведе очи към Каси.
— Задръж си адвокатските глупости — отвърна Шейн, стиснал юмруци. — Аз съм на страната на Рейф.
— Нямам нужда нито от теб, нито от когото и да било. Не заставай на пътя ми, Девин.