— Не. — Тя силно стисна устни. Време е, каза си, отдавна е време да поема отговорността. — Искам да подам молба за развод. Днес. Имам нужда от теб, за да ми кажеш какво трябва да направя.
— Добре. — Той я хвана за ръката и й помогна да стане, сетне нежно я прегърна през раменете. — Ела с мен. Ще се погрижим за всичко.
— Време беше — промърмори Шейн, щом вратата се затвори зад тях. Сви рамене, когато Девин го стрелна с поглед. — Ей, всички знаем, че трябваше да зареже тоя негодник преди години.
— Няма спор по този въпрос. — Рийгън стана, но едва се задържа на краката си. — Трудно й беше. Ще й бъде трудно да издържи докрай.
— Никога нямаше да го направи, ако той не беше наранил друг човек — промълви Девин. — Само нещо такова можеше да я принуди да предприеме нещо.
— Тогава се радвам, че стана така. И се радвам, че аз също го нараних. — Рийгън пое дълбоко въздух и зададе въпроса, който я измъчваше от много време. — Как е окото му, Девин?
— Ще ти се обадя, веднага щом разбера. Ако искаш.
— Мисля, че трябва да знам. — Тя протегна ръка към него, не за да се здрависа, а за да потърси опора.
— Ти беше чудесен. Зная, че Рейф беше разстроен, но не беше прав за нещата, които ти наговори. Ти направи всичко, което можа. Направи всичко както трябва.
— Ако бях направил всичко както трябва, това нямаше да се случи.
— Знаеш, че не е така. — Тя стисна ръката му и потръпна от болка. — Прибирам се вкъщи, ще глътна няколко аспирина и ще полегна малко. Моля те, обади ми се, като научиш нещо.
— Ще ти се обадя. Шейн?
— Вече те изпреварих, както винаги. — Той й помогна да облече палтото си. — Ще те откарам вкъщи и ще оправя вратата.
— Благодаря. — Тя се усмихна и го целуна по бузата.
— Павиани или не, братята Макейд никак не са лоши.
— Миличка… — Шейн я прегърна през кръста и я поведе навън. — Ние всички сме лоши. Доскоро, Дев. — Помогна й да се качи в джипа и спря до нея. — Рейф ще дойде. Просто има нужда да потроши нещо.
— Това ли е разрешението?
— Върши работа. — Той тръшна вратата й, сетне се настани зад волана.
— Ти щеше да тръгнеш с него. За да намерите Джо.
— Всички щяхме да тръгнем с него. — Шейн погледна в огледалото за обратно виждане, сетне бързо направи забранен обратен завой. — Дев и Джаред щяха да поспорят малко за реда и закона. Щяхме да се понатупаме леко. После всички щяхме да тръгнем с него. — Той със съжаление поклати глава. — Щеше да бъде забавно.
— Забавно. — Тя едва не се разсмя, като облегна глава на седалката.
— Никой няма право да се отнася грубо с жените на Макейд.
— О, така ли? Такова обществено положение ли заемам в момента?
Той долови странната нотка в тона й, сетне смело я погледна в очите.
— Просто имах предвид… като гледам как двамата с Рейф… Заради начина, по който… — Дори Макейд знаеха цената на отстъплението. — Няма да говоря по този въпрос.
Той спря пред стълбите и вдигна поглед към вратата.
— Някой изглежда ме е изпреварил.
— Какво? — Гневът й още не се бе уталожил.
— Ще проверя, но оттук ми се струва, че някой вече е оправил вратата. — Шейн слезе от джипа и изкачи стъпалата. — Да. Има няколко драскотини, но си е обратно на пантите. — За всеки случай опита ключалката, като яко я блъсна. — Солидна е. Сигурно Рейф е свършил тази работа.
— Разбирам. — Това не успокои гнева й. — Ще трябва да се погрижа да му благодаря, нали?
— Да. — Шейн слезе по стълбите. — Ще се справиш ли сама? Искаш ли да ти донеса нещо, или просто да остана при теб?
— Не, не, нямам нужда от нищо. Наистина от нищо. — Не беше приятно да извади ключовете, но тя го стори и отвори вратата. — Благодаря, че ме докара.
— Няма проблем. — Докато бързаше обратно към джипа, Шейн реши, че Рейф има проблем. Голям проблем. Това го накара да се усмихва по целия път през града.
Десета глава
Хубаво беше да удряш. Пък било то и само по пирон. За да не се нахвърли да удря нещо, или някого, Рейф се бе затворил в спалнята в източното крило. Опасният блясък в очите му бе предупредил всички работници да стоят настрана — ако искат да си запазят зъбите.
Звуците от ремонта отекваха в стените твърде силно в унисон с мрачното му настроение. Рейф бе захвърлил пистолета за забиване на пирони и ги удряше с чук и мускули. Всеки нов декоративен гвоздей, който забиваше със замах, беше лицето на Джо Долин.
Когато вратата зад него се отвори, Рейф оголи зъби, без да се обръща.
— Махай се оттук. Стой навън или си уволнен.
— Хайде уволни ме. — Рийгън затръшна вратата след себе си. — Тъкмо ще мога да ти кажа това, което трябва да научиш, без да се отрази на професионалните ни взаимоотношения.