— Влюбен съм в теб — рече отново. — Може би се влюбих пет минути, след като се запознахме, може би пет минути преди това. Не зная. Никога досега не ми се е случвало.
— На мен също — промърмори тя.
Той не я чу, не чуваше нищо друго, освен грохота в главата си.
— Никой никога не е имал нужда от мен. Не съм искал никой да се нуждае от мен. Това създава проблеми. Но сега го искам от теб. Моля те за това. — Той замълча, опита да се овладее. — Не обичам да моля.
— Зная. Не е нужно. — Рийгън приближи към него и обхвана лицето му. — Рейф, не е нужно да молиш.
— Ако ми дадеш възможност… — Той я сграбчи за китките. — Ще се постарая да се получи. Ако двамата положим усилия, ще се получи. Хайде, Рийгън, поеми риска. Живей опасно.
— Да.
Хватката му се разхлаби.
— Да, какво?
— Защо ни е толкова трудно да се чуваме? — попита тя. — Слушай — нареди и го целуна силно. — Да, ще се омъжа за теб.
— Просто така? Няма да размишляваш?
— Не.
— Добре. Чудесно. — Малко замаян, той отстъпи назад. — Бихме могли… д-д-да се погрижим… Да се погрижим за това утре. Да приготвим каквото трябва. Искаш ли пръстен… или нещо такова.
— Да, искам. Рейф, ти заекваш.
— Не, няма такова нещо. — Той се отдръпна, щом младата жена пристъпи напред. — Просто не очаквах така лесно да скочиш.
— Ако опитваш да промениш решението си, няма да стане. Заради полата ли е?
Той я изгледа недоумяващо.
— Каква пола?
Никакъв друг отговор нямаше да й достави по-голямо удоволствие.
— Струва ми се, пак трябва да ми кажеш, че ме обичаш. — Преди да успее да й избяга, тя обви ръце около шията му и сплете пръсти. — Трябва да свикнеш да го казваш.
— Наистина те обичам.
— И беше влюбен в мен в онази първа нощ, когато бяхме сами в къщата на хълма?
— Така мисля.
— Не знаех, нямах представа. Чудя се дали къщата го е знаела. Спомням си колко притихнала беше през онази нощ — колко спокойно беше всичко. Искаш ли да се върнем там тази вечер?
— Да. — Той притисна чело в нейното. — Искам.
— Но първо трябва да ти кажа нещо, Рейф. Нещо, което смятам, че трябва да изясним.
— Рийгън, ако смяташ да наложиш още правила и ограничения…
— Трябва да ти кажа — прекъсна го тя, — че ти толкова силно ме привличаше, толкова силно ме възбуждаше, че щях да спя с теб и без да те обичам.
— Зная. — Той не позволи това да му причини болка. — Всичко е наред.
— Щях да го направя, защото ти си най-привлекателният мъж, когото съм срещала в живота си. Но за нищо на света не бих се напъхала тази вечер в онези нелепи дрехи, ако не бях диво, глупаво и до уши влюбена в теб. — Очите й весело проблеснаха. — Сега всичко наред ли е?
— Кажи го пак. — Той обхвана лицето й. — Погледни ме в очите и го кажи пак.
— Обичам те. Толкова много те обичам, Рейф! Най-много от всичко на света искам да продължа да те обичам и да се нуждая от теб до края на живота си.
Вълнението го връхлетя, сетне се уталожи, изпълни го с топлина и спокойствие.
— Ти също ще трябва да свикнеш да го казваш.
— Аз съм схватлива ученичка. Обичам те — прошепна и притисна устни в неговите.
— Ще има усложнения. — Той я прегърна и я задържа в обятията си. — Животът ще стане пълна бъркотия.
— Надявам се. — Тя затвори очи и притисна буза в неговата. — О, надявам се. Защо бях толкова уплашена? — прошепна. — Защо толкова се боях да ти го кажа?
— Вероятно по същата причина, поради която се страхувах и аз. — Той повдигна брадичката й. — Връзката ни се разви толкова бързо, а в същото време беше от такова голямо значение и за двама ни. И винаги ще бъде.
— Винаги ще бъде — съгласи се тя.
По-късно, когато лежаха прегърнати в дълбокото пухено легло, тя сложи ръка върху сърцето на мъжа и се усмихна.
— Ужасно се радвам, че се върна в града, Макейд. Добре дошъл у дома.
Къщата беше притихнала и заспа заедно с тях.