Имаше три стаи, всичките изчистени до блясък и идеално подредени. Върху вещите нямаше нито прашинка. Рейф спря до кухненски шкаф, пълен с бели керамични чинии и сини буркани.
— Много го харесвам — обади се Рийгън зад гърба му.
— Имахме същия в кухнята на фермата. — Рейф не се обърна. Бе усетил, че тя е зад него. — Мама държеше в него чиниите, които употребявахме всеки ден. Бяха бели също като тези. И чашите. Дебелите, които не се чупеха лесно. Хвърли веднъж една по мен.
— Улучи ли те?
— Не. Но щеше да ме улучи, ако искаше. — Той се извърна и се усмихна. — Имаше много точна ръка. Какво правиш в това забутано градче, Рийгън Бишъп?
— Продавам си стоките, Рейф Макейд.
— Стоките ти никак не са лоши. Колко струва дракона на витрината?
— Имаш отличен вкус. Пет долара и петдесет.
— Това е обир, Рийгън. — Мъжът протегна ръка и разтвори единственото копче на синия й блейзер.
Жестът й се стори необичайно интимен, ала тя предпочете да не го обсъжда.
— Заслужава си цената.
— Ако си умна, можеш да получиш повече. — Той пъхна ръце в джобовете си и поднови разходката си из магазина. — Откога си в града?
— През лятото станаха три години.
— Откъде си? — Тъй като тя не отговори, мъжът се извърна и вдигна вежди. — Просто се опитвам да поддържам разговор, скъпа. Обичам да проучвам хората, с които работя.
— Още никаква работа не сме свършили. — Тя прибра косата зад ухото си и се усмихна. — Скъпи.
Мъжът избухна в искрен смях. Рийгън усети как неволно откликва. Бе сигурна, че Рейф е от онзи тип мъже, за които майките не забравят да предупредят дъщерите си. Но колкото и изкусително да беше, бизнесът си беше бизнес. И винаги бе на първо място.
— Струва ми се, че ще те харесам, Рийгън. — Той отметна глава. — Ти наистина си хубавица?
— Пак ли поддържаш разговор?
— Просто отбелязвам. — Все още усмихнат, мъжът сведе поглед към ръцете й. Тя носеше доста пръстени — прекрасни искрящи камъни и тънки златни халки. — Означава ли някой от тях, че нещо може да ми се изпречи на пътя?
Стомахът й се сви. Гърбът й се скова.
— Зависи по кой път си тръгнал.
— Не — обяви той. — Не си омъжена. Иначе щеше да ми хвърлиш тази новина в лицето. Така значи. — Доволен, той се настани на канапето, тапицирано в червено кадифе и подпря ръка на облегалката. — Искаш ли да седнеш?
— Не, благодаря. Да говорим по работа ли си дошъл, или за да ме придумаш да легна с теб?
— Никога не придумвам жените да легнат с мен — усмихна се Рейф.
Не, разбира се, помисли си тя. Достатъчно бе само да се усмихне и да ги повика с пръст.
— По работа, Рийгън. — Той кръстоса крака. — Засега само по работа.
— Чудесно. Тогава ще ти предложа топло ябълково вино.
— Приемам.
Тя се отправи към задната част на магазина. Останал сам, Рейф потъна в мисли. Нямаше намерение да бъде толкова дързък, просто не си бе дал сметка колко силно го привлича тя. Изглеждаше доста недостъпна в ушития по поръчка блейзер с изисканите си бижута, хладните очи и изкусителния аромат.
Ясно му бе дала да разбере, че пътят към сърцето й ще бъде доста трънлив. Макар рядко да избираше отъпканите пътища, сега се бе нагърбил с прекалено много неща, за да приеме предизвикателството.
И ето че тя се върна в стаята. Рейф плъзна поглед по дългите й стройни крака нагоре до светлата коса, закрила наполовина лицето.
По дяволите, помисли си, винаги бе съумявал да включи каквото поиска в плановете си.
— Благодаря. — Той пое димящата чаша. — Мислех да наема фирма от Вашингтон или Балтимор, или сам да пообиколя магазините.
— В състояние съм да доставя всичко, което е във възможностите на фирма от Вашингтон или Балтимор и да предложа по-добра цена. — Надяваше се да е така.
— Може би. Работата е там, че ми допада идеята да си върша работата по-близо до вкъщи. Ще видим какво можеш да направиш. — Той отпи от виното. Беше горещо и люто. — Какво знаеш за имението на Барлоу?
— Разпада се. Смятам, че е престъпление, задето не е било направено нищо, за да се запази. В тази част на страната обикновено са много внимателни с историческите местности и сгради. Но градът не обръща внимание на това място. Ако имах средства, сама бих го купила.
— И щеше да получиш много повече от това, за което си се спазарила. Къщата е здрава като скала. Ако не беше толкова добре построена, да се е срутила досега. Но по нея ще има много работа… — В съзнанието му се оформи ясна картина. — Подовете трябва да бъдат изравнени и уплътнени, стените — измазани или срутени, прозорците — сменени. Покривът е в ужасно състояние. — Сви рамене. — Нужни са само време и пари. Когато стане готова, искам да изглежда такава, каквато е била през 1862 година, когато семейство Барлоу са живели там и са наблюдавали битката при Антиетам от прозореца на салона си.