Благодарен съм на Денар, изведе останалите живи извън обръча. Чомбе се изплъзна в неизвестна посока, а ние, разделени на групи, цял месец се промъквахме през джунглата… Да си кажа правото, не мога да си представя как отново бих могъл да издържа такъв поход.
Младостта, разбира се всичко изтърпява. Този път излязох от джунглата само с една драскотина — убодох си рамото в един трън, което после забра и ми остана белег като от ваксина против шарка.
Когато се разделихме в гората на групи, Денар, каза, че всеки, който се върне в Европа, може да го потърси, ако му се наложи, в Париж, в мощното кабаре «Черната котка».
Ние с Хосенс се добрахме до Денар. Какво ни струваше това, просто не е за разказване. В Дакар си наложихме карантина, за да се посъвземем малко. Поизмихме се, облякохме се по европейски. Дочакахме да изпратят пари от Швейцария, а после той в Белгия, аз в Париж.
Сега вече знаех, не пилеех парите напразно. Погулях малко и край, наложих си диета.
Често си спомнях думите на Денар за кабаре «Черната котка» и от време на време минавах оттам.
Веднъж се срещнахме и той ми прошепна, че се открива голяма работа — този път всичко ще бъде много солидно и ще продължи доста време. Базата и клиентът — отново Моис Чомбе. Аз помолих Денар да ме има предвид.
Видях се с още един от нашите. Онзи ме покани да отида с него в Мадрид, при Майк Хор, който формирал своя команда, но отказах, защото бях чувал за Майк и не ми харесваше. Хор беше полковник от Южноафриканската република. Той също работеше за Чомбе, но на мен не ми се искаше да служа под неговото командуване. Ненапразно в Африка го наричаха «бесният Майк». Той беше от идейните, макар че обичаше парите не по-малко от другите. Смяташе се за голям борец против комунизма, а на мен ми се повръща от такива маниаци. Те се опияняват от кръв, а моят характер е друг. Обичам чистата работа. Ако някой поиска от мен да се изпреча срещу куршум или да стрелям вместо него — нека ми плати, а идеята да си остави за него, гарнитура от лозунги аз не ям…
Изобщо завербуваха ме при Денар, на него можеше да се вярва и служи, той не се месеше в идеите.
Доколкото си спомням, обстановката в Конго беше много изгодна тогава за Чомбе. Там ставаха раздори, а той се стремеше да установява твърда власт. Във всеки случай на нас, наемната войска, той действително плащаше твърдо и заплатите бяха по-високи от предната година. Затова тук се стекоха много бели.
И все пак трябваше да отида в Мадрид, тъй като там беше сборният пункт. От Испания се прехвърлихме в Конго със самолет. Всичко беше организирано точно, като по разписание. Чии бяха самолетите — не се интересувах.
Нашият транспорт се приземи на столичната аерогара веднага след личния самолет на Чомбе. За него бе устроен пищен прием.
Едни настаниха в казарми, други по частни квартири и започна гуляй!
Народецът беше пъстър, имаше и криминални престъпници, даже знаменити, като например Карл Шмидт, по прякор «Мини-Шмидт». Той беше висок само сто петдесет и пет сантиметра, най-много сто и шестдесет, малък, но храбър. За него се носеха легенди. Той успя заедно с един помощник да задигне изпод носа на пазачите два камиона с оръжие и патрони, и то не където и да е, а в Западна Германия и след това продал камионите заедно със стоката. Казваха, че спечелил страшни пари. Полицията издала заповед за арестуването му на немски, английски, френски и испански, а той се изплъзнал от всички полиции. Ще го намериш друг път — толкова е малък…
Веднъж четири взвода ни вдигнаха през нощта по тревога и с транспортьори ни прехвърлиха на сто километра от Елизабетвил. Там момчетата от отряда на Майк Хор бяха попаднали в засада, трябваше да ги измъкнем.
Дадохме им на черните да разберат, както се полага. Запалихме две села. Седем бунтовници обесихме. А около четиридесет човека пребихме.
Тогава за пръв път видях човек със забита в гърба стрела, беше от нашите, бял. Не бих искал да съм на негово място…
За година и половина много неща станаха. Това приличаше малко на война. По-скоро на хайка. Ту черните налетяваха върху нас, ту ние ги погвахме.
Явно беше, че Чомбе не можеше да гледа много напред. А как и можеше да гледа? Та нали преди да попадне сред управниците в Елизабетвил, се е занимавал с въшлива търговия, дребно човече. Злато и диаманти успя да натрупа при първата си авантюра, а и при втората не се смущаваше. Но да държиш юздите на такава голяма държава трябва мозък.