Ако и тук работи Алоиз, би могло да се очаква всичко. Хората, замислили да премахнат Брокман, няма да си жалят труда да разиграят всичко това, че да насочат полицията срещу неговия спътник. Например, ако Брокман отиде заедно с Михаил в планината, там с Брокман ще се случи нещо и, естествено, подозрението ще падне върху неговия другар. И персоналът в хотела, и много други в града при необходимост ще потвърдят, че с никого другиго, освен със своя неотлъчен спътник Брокман не е общувал, никъде не се е появявал без него.
Всичко се обърна на сто и осемдесет градуса: този, когото Михаил се канеше да накаже заради смъртта на баща си, сега беше длъжен да пази заради собствената си сигурност и заради поставената му задача.
Беше ясно, че готвят Брокман за изпращане в Съветския съюз. Съпоставяйки изповедта на Брокман и сондажа на Монаха относно Павел-Бекас дали е способен да убие човек, не беше трудно да се направи изводът, че Брокман се изпраща във връзка с много важна работа. Може да се предполага, че Монаха има намерение да използува богатия опит на Брокман като професионален убиец. Значи Брокман не трябва да пострада тук. Той ще бъде под наблюдението на полковник Марков. Ако го премахнат тук, ще изпратят друг, когото Михаил няма да познава. А това е далеч по-лошо…
Той не се укори в непоследователност, когато почувствува, че жаждата му за мъст се изпари. Причината беше, че вече не изпитваше ненавист към Брокман, а само дълбоко чувство на жалост и презрение. Той разбираше, че това е неуместно по отношение на типове, подобни на Брокман. Но то бе предизвикано от въздействието на откровената изповед на Брокман за страшния живот, който му е отредила съдбата. Може на друг това да се стори неестествено, но Михаил се отнесе към него след изповедта даже със съчувствие и не като към човек, а като към звяр — куче или котка. Нали стопанинът учи своето куче още от малко да се нахвърля върху всеки, който престъпва прага на неговия дом, и ако в края на краищата кучето ухапе някого сериозно, нима него трябва да обвиняват? Нима може звярът да се привлече към съдебна отговорност?
Светът, в който е израснал Брокман, го е направил такъв, какъвто е. В този свят всеки изкарва прехраната по начин, който му е достъпен. Брокман е печелел от убийства и това е толкова в реда на нещата, колкото са и борсовите операции или свещеното право на частната собственост. В същност Брокман не е сгрешил даже против своята съвест, ако, разбира се, я има, тъй като е действувал според законите на обществото, в което е имал щастието да живее.
Да, някой може да каже, че рязката промяна в отношението на Михаил към убиеца на баща му е неочаквана. Михаил също би могъл да премине през онези кръгове, които завъртяха Брокман, но той достатъчно дълго и непосредствено беше наблюдавал средата, в която се формират човекоподобни създания, прилични на Брокман, почувствува върху себе си нейната разложителна сила и затова изпитваше милосърдие към тези, които или поради слаб характер, или поради стечение на обстоятелствата станаха сляпо оръдие на злата воля. В същност Брокман връщаше на света това, което беше получил от него. Казано е: „ще ти отвърна със същото“… Библейските истини са като тоягата — винаги с два края… Фарисеите-моралисти, смятащи се за изразители и хранители на най-свободния, най-християнския, най-възвишения дух на земята и обществото, ще въстанат срещу такава трактовка, но Михаил знаеше добре истинската цена на проповедите на апостола, които се изплащат по същия параграф, в който са начислени и разходите за реклама. Той знаеше, че е прав…
Михаил стоеше до прозореца и видя връщащия се Брокман. Той едва накуцваше. След минута на вратата се почука, Брокман влезе и, сядайки, каза:
— Рано излязох, кракът ме боли.
— Върви си легни, с това шега не бива. Полежи два-три дни — посъветва го Михаил.
— Да… Какви са ти плановете?
Преди да отговори, Михаил погледна през прозореца. Единият от преследвачите, мършавият, беше там.
— Трябва да прескоча до Берн, да изясня нещо с банката.
— Напускаш ме значи? — тъжно каза Брокман.
— Довечера ще се върна. А ти, за да не скучаеш, повикай доктора. Той като че ли обожава коняка. Ще поиграете на карти.
— Благодаря за съвета. Така и ще направя.
След като изпрати Брокман до неговата стая, Михаил се облече и излезе от хотела. Преследвачът го забеляза, но не тръгна след него…
Пътуването до Берн не бе само за проверка. За всеки случай той изтегли остатъка от сметката си в банката и по този начин скъса последните нишки, свързващи го с Швейцария.