Слизайки в бара, Михаил видя до стойката мършавия — купуваше си цигари — и отбеляза: значи тук е организирана сигурна блокада. Съдейки по всичко, Брокман не би могъл да я разкъса.
Той изпи чаша скъп коняк. Барманът се отнасяше към Михаил почтително, тъй като клиент, пиещ такъв коняк, е достоен за уважение. Михаил не гледаше преследвача, но чувствуваше върху себе си неговия поглед. Според идеята, която назряваше у Михаил, той трябваше да установи контакт с преследвача, но чувството му подсказваше, че не бива да изпреварва събитията. Те можеха сами да проявят инициатива, така щеше да бъде по-добре…
В коридора с цветните стъкла, които толкова се харесваха на Михаил, той чу зад гърба си бързи крачки и се зарадва.
Преследвачът го догони в хола до входа.
— Извинете, само две думи. — Преследвачът говореше на френски, гласът му беше тънък, нежен.
— Какво има? — Михаил се спря.
— Вие сте приятел на Брокман? — Той премина в шепот, но Михаил нямаше намерение да шепне и каза високо:
— Заедно пристигнахме тук.
— Това зная — прошепна преследвачът. — Говорете, моля, тихо, там е портиерът.
Михаил понижи глас, но отговори грубо:
— Нямам какво да говоря с вас.
Мършавият, който беше по-нисък от Михаил с половин глава, го докосна с кутрето за рамото.
— Още две думи.
Михаил си дръпна с погнуса рамото и отстъпи крачка.
— Говорете по-кратко. Нямам време.
— Съветвам ви да не придружавате Брокман. Нека се разхожда сам.
Михаил го измери с презрителен поглед, но стоящият пред него не обръщаше внимание на такива дреболии.
— Ще предам думите ви на Брокман — обеща Михаил.
— Това не ме вълнува — бързо прошепна преследвачът. Михаил забеляза, че той си има някакво достойнство.
— Ами ако ей сега позвъня в полицията?
Преследвачът отговори, без да се замисля:
— Не ви съветвам. За какво ще се пъхате в чужда работа? Излишни грижи.
Да се благодари и на това, че те не смятаха да стоварват вината за готвеното убийство на него, Михаил. Той попита:
— Какво още ще ме посъветвате?
— Ако питате сериозно, по-добре е да заминете оттук. За какво ви е той? Вие не сте приятели.
— Откъде знаете толкова много?
— Все нещо знаем.
Моментът беше подходящ и Михаил пристъпи към изпълнение на своя план.
— Услуга за услуга — каза той миролюбиво. — Аз имам една молба към вас. Но хайде да отидем в бара, ако нямате нищо против.
Мършавият се усмихна.
— Такъв разговор повече ми харесва.
Те седнаха на масичката в ъгъла — в залата нямаше никой.
— Да си поръчаме ли нещо? — предложи Михаил.
— Не, аз не пия, когато съм на работа.
— Разумно е. Да се запознаем.
— Приятелите ме наричат Чарли.
— Аз съм Мишел.
— Много ми е приятно. И така, за какво ще говорим?
— Вие казахте, че сега сте на работа.
— Да, точно така.
— Но нали вие не сте държавен служител?
Разговорът се водеше като между двама приятели, които си разменят реплики от нямане какво да правят, просто да убият времето. При последната забележка на Михаил Чарли се разсмя.
— Точно така, не съм държавен.
— Значи работите за частно лице.
— Вие като че ли четете отнякъде.
Михаил отдавна беше забелязал, че простотата и убеждението при подобни случаи действуват на повечето хора предразполагащо. Като поразгледа своя събеседник отблизо, той прецени, че с ум не блести. Можеше да вземе юздите в свои ръце.
— В тази бележка е написано името на вашия господар.
Против очакванията, Чарли не се учуди. Оказа се, че и той може да разсъждава просто, на което се и надяваше Михаил, като пусна пробната топка. Чарли каза:
— Ясно, Брокман се е раздрънкал.
Михаил каза направо:
— Къде е сега Алоиз?
— А вас какво ви интересува?
Михаил стана сериозен.
— Как мислите, Чарли, за какво стърча тук с Брокман?
— Не е моя работа.
— Трябва да намеря Алоиз, а Брокман не знае даже сегашното му име.
Чарли малко се смути от такъв неочакван обрат.
— Нещо не разбирам… Вие познавате ли се с Алоиз?
— Бях познат преди двадесет и пет години, а след това изчезна от погледа ми.
Смущението на Чарли се смени с израз, който показваше: „А ние какво ще спечелим от това?“ Но той мълчеше и Михаил откри картите си.