Машината заработи. Най-неотложно засега беше едно: да се установи личността на този, който се представяше за Виктор Андреевич. Това се изясни на втория ден. В жилищно-експлоатационна кантора №4 отговорничката за паспортите позна на снимката един от живеещите в кооперацията в техния жилищен комплекс. Тя каза също, че той има кола жигули.
По-нататък не беше трудно да се установи, че Виктор Андреевич Кутепов, понастоящем пенсионер, с работил до 1971 година като адвокат в юридическата консултация в централния район, член е на градската колегия на адвокатите. От личното му дело се виждаше, че пенсионерът Кутепов през 1935 година е завършил Харковския университет, до войната е бил следовател в Донбас, а по време на войната е призован в армията и работел във военната прокуратура; след четиридесет и пета година е в този град. Ерген, самотен. Безпартиен. Има и домашния му телефон.
Да се каже, че в юридическата консултация помнеха добре Кутепов, е малко. Макар и пенсионер, той не прекъсвал връзките си с родния колектив. Често ходел в кантората, по молба на колегите ги сменял за дежурство. Понякога водел защита на граждански дела. За него се изказваха с най-хубави думи.
Преди да отиде при Виктор Андреевич по местоживеене, Орлов му позвъни по телефона. Телефонът не отговаряше. Квартирата беше заключена с два ключа. Орлов помоли домоуправителя да поговори със съседите на Кутепов. Оказа се, че никой не го е виждал през последните два-три дни. Гаражът на Кутепов също беше празен.
Орлов измоли от прокурора заповед за отваряне на квартирата и гаража на Кутепов. Кутепов го нямаше ни жив, ни мъртъв. В квартирата нямаше следи за внезапно напускане.
Сутринта на 24 май, сряда, Орлов се обади на майора от КГБ Семьонов и му съобщи придобитите сведения. След като му благодари, Семьонов каза:
— Мрежата е хвърлена, ще видим какво ще стане. Сега е време да поговорим с Нестерова. Как мислиш?
Те още от първата среща бяха минали на „ти“ — от една страна, че бях горе-долу на еднаква възраст, и от друга, че имаха сходни професии, но най-вече поради взаимна симпатия.
— Ти ли ще отидеш, или аз да се заема с тази работа? — уточни Орлов.
— Този италианец може да пристигне в четиринадесет и двайсет или с вечерния самолет. Ако ти сега я потърсиш и извикаш при себе си, аз също ще дойда.
— Ще опитам.
Галина Нестерова си беше в къщи. В девет и половина тя седеше в кабинета на Орлов. Пет минути по-късно пристигна и Семьонов.
По предложение на Орлов тримата седяха около масичката — Орлов и Галя от едната страна, Семьонов от другата. Семьонов започна:
— Молим ви, Галина Николаевна, не смятайте това за формален разпит. Необходимо ни е да знаем нещо повече за отношенията на вашата приятелка с Виктор Андреевич.
Зашеметяването, в което беше изпаднала Галина, когато научи за нещастието със Светлана, още не бе преминало окончателно — това се забелязваше и по изплашения поглед, и по вялите движения, но все пак сега тя не изглеждаше толкова бледа и убита.
— Как се чувствува Светлана? — унило попита тя.
Орлов каза истината:
— Засега не е добре.
— Говорихте ли с нея?
За човек, извикан не заради формалния разпит, а затова, че е съпричастен към разследването на едно тежко престъпление, отговорът на този въпрос има първостепенно значение: по-лесно е да се отговаря на въпросите на следователя. Но ще бъде крайно наивно да се мисли, че ей така, без много труд ще навлиза в тайните на следствието. Именно затова Орлов, както и Семьонов, разбраха, че Нестерова зададе въпроса без всякаква задна мисъл.
— Не — каза Орлов. — Тя не може да говори. В безсъзнание е.
Галя наведе глава. След кратка пауза Орлов попита:
— Отдавна ли дружите с нея?
— От училище, от осми клас.
— Познавате ли майка й?
— Разбира се.
— А Виктор Андреевич кога се появи?
— Миналата година.
— Как Светлана се запозна с Виктор Андреевич?
Галя не отговори веднага, просто искаше да си спомни подробностите.
— Той познаваше Пиетро.
— И Пиетро ли ви запозна с Виктор Андреевич?