За случилата се история в град К., към която италианският инженер имаше някакво отношение и с разследването на която се зае майор Семьонов, полковник Марков научи на втория ден, на 23 май, а също и за това, че Семьонов счете за необходимо да установи дали заподозреният в покушение не се числи сред държавните престъпници. Полковникът, разбира се, не придаде първостепенно значение на това съобщение, но то остана в неговото внимание някъде по периферията. На 24 май вече положението се промени.
Чрез бързо проведените мероприятия беше установено, че Виктор Андреевич Кутепов и картотекираният като държавен престъпник и подлежащ на съд за злодеяния против съветския народ по време на Великата отечествена война Виктор Андреевич Гуров са едно и също лице. Този факт сам по себе си не представляваше нещо ново. Не бяха малко случаите, когато, разплитайки едно криминално дело, следователят се добира до корените, зарити в миналото и даващи кървави следи до ден-днешен. Но имаше и една подробност, която веднага привлече вниманието на полковник Марков и придвижи делото на Кутепов от периферията направо в центъра на следствието. Кутепов-Гуров в картотеката на държавните престъпници беше в същия раздел, където бе и Дембович. Полковникът почувствува, че след дълги лутания без ориентир в забулената от мъгла местност най-после е попаднал на позната, добре утъпкана пътечка.
Ян Евгениевич Дембович, чийто дом беше на времето база на резидента на Разузнавателния център Михаил Тулев, онзи Дембович, завербуван още от фашистите и предаден по наследство на новите си господари, онзи Дембович, чийто труп изгоря при пожар, предизвикан от заличаващия следите на резидент, и чиято смърт заради това остана неразгадана, сега, след толкова години, изникна от небитието, за да стане за полковника ориентир, към който не е трудно да се отнесат разхвърляните в пространството и времето обекти и събития.
Виктор Андреевич Гуров, чието истинско презиме е Кутепов, е служил през 1942–1945 при хитлеристите в СД, стигнал до званието хауптман-капитан. А. Дембович е бил посредствен преводач и имал нашивки на фелдфебел. Той е бил подчинен на хауптмана Гуров. За разлика от Дембович в сметката на Гуров-Кутепов има и една провокация, завършила с гибелта на партизани и разправи с военнопленници. Това само подкрепи натрапващия се извод: ако съдбата е свързала Дембович с Кутепов с една нишка през войната, то тя е определила еднакво и по-нататъшния им път. Заставили са Дембович да работи за Разузнавателния център. Какви други пътища са могли да доведат неговия бивш началник от СД до участие в делото, разследвано днес? Полковник Марков не виждаше други пътища. Затова той срочно извика Семьонов в Москва. Искаше да знае всичко за сегашния Кутепов. Беше уверен почти сто процента, че по линията Дембович-Кутепов някъде по-нататък може да се окаже още някой. По всичко изглеждаше, че една ръка чертае тази линия…
Виктор Андреевич Кутепов се настанил в хотел „Минск“ — как е успял да го уреди, е просто необяснимо, тъй като в новия хотел не е имало свободни места от самото му откриване. През последните денонощия той не е напускал сградата, а от стаята излязъл само веднъж. Вероятно е чакал телефонен звън…
Вечерният самолет от град К. се приземи на Внуково в двадесет и два и тридесет. Като се разпореди да изпратят кола на летището, Владимир Гаврилович си отиде в къщи, вечеря, прочете вестниците и в двадесет и два часа се върна на площад „Дзержински“.
Когато Семьонов влезе в кабинета му, Владимир Гаврилович машинално отбеляза за себе си, че този непознат контраразузнавач прилича с нещо неуловимо на Павел Синицин: може би, че и двамата имаха светли коси, или че и на Семьонов, както и на Павел веждите бяха свити сериозно, даже навъсено, а в погледа им се чувствуваше неизлечима насмешка. Да, а и на години като че ли бяха еднакви. Наистина Семьонов се различаваше по външен вид от столичните си другари по загара.
Семьонов се представи официално. Марков му протегна ръка, каза своето презиме и като го покани да седне, помоли да изложи всичко, което има отношение към Кутепов. В разказа си Семьонов особено подчерта тези моменти, които свидетелствуваха за страха на Кутепов да бъде фотографиран и да остави портрета си в чужди ръце. Подробно описа по какъв начин старши инспекторът от криминалната служба подполковник Орлов получи веществени доказателства, изобличаващи Кутепов.
— Епизодът с фотографирането в кафенето през миналата година ли беше? — попита Марков, когато Семьонов завърши своя доклад.