— В полза на делото ще бъде да говорим само за убийството — каза Семьонов.
— А как ще изглежда това от морално-етична гледна точка? Нали Сухова е жива!
— Такава тактика се допуска — възрази Семьонов. — Второ, тя остана жива по чиста случайност и не се знае как ще завърши.
— Решавайте в зависимост от хода на делото — каза Марков.
— Туристът Ваня чака да му се обадя — напомни Павел.
— Утре ще му се обадиш и ще кажеш, че си съгласен.
Ключовете, загънати в бележка, взе от „Голяма Бройна“ в неделя на 28 май в единадесет часа сутринта една висока възрастна жена, облечена в сив костюм, английски фасон. Като излезе от входа, тя си сложи черни плетени ръкавици, погледна към едната страна на улицата, после към другата, все едно размисляше накъде да тръгне, разтвори пъстър слънчев чадър и бавно тръгна към площад „Пушкин“.
Ходеше изправена, беше по-висока от повечето жени, които идеха насреща. Лицето й под цветния чадър изглеждаше много свежо и лесно можеше да се предположи колко миловидна е била на младини.
Тя влезе в магазин „Армения“ и си купи халва. След това се отправи към Елисеевския магазин и остана там не по-малко от час, а когато излезе от гастронома, голямата й пазарска чанта беше претъпкана така, че не можеше да се затвори.
На спирката пред кино „Русия“ се нареди на опашката за такси, след което се отправи към Курската гара.
До града, където пътуваше тази жена, електричката пътуваше близо два часа. От гарата тя отново тръгна с такси. Разплати се на една улица близо до центъра пред едноетажна дървена къща, на върха на която стърчаха две телевизионни антени — къщата беше на две семейства с обща градина.
След около десет минути тя се появи на вратата вече преоблечена в лека басмена рокля и бяла шапка на главата и отиде в хлебарницата на съседната улица.
Скоро от тази врата излезе млад мъж и отиде в градината. Седна на пейката под стария люляк и запали цигара.
Това беше Брокман.
Той нямаше преки контакти с никой друг, освен със стопанката на тази къща и все пак веригата направи късо съединение.
Глава 18
Ключовете
Късно вечерта, в понеделник, на 29 май, в Бутирския затвор Орлов разпитваше Кутепов.
Ако арестът беше оказал някакво въздействие върху Кутепов, то се изразяваше само в забавените движения. Той отговаряше охотно, но бавно, всеки път питаше повторно. Това можеше да се окачестви и като обикновен ход на човек, който иска да спечели време за обмисляне.
Върху закованата за пода маса бяха вещите на Кутепов, иззети при обиска: чанта с бръснарски принадлежности и носни кърпи, документи, пари — осемдесет рубли, акредитиви за десет хиляди, бележник, писалка и други джобни дреболии.
В бележника, сложен отделно в малко джобче, намериха половинка скъсана рубла, излязла от употреба.
Орлов постави на масата своето куфарче с веществените доказателства.
Той започна с обикновените думи за разпит:
— Къде бяхте през нощта на двадесет и първи срещу двадесет и втори май?
— Аз?… Пътувах с влака… за тук, за Москва… Тук — Кутепов посочи масата, — тук трябва да има билет.
Орлов беше вече видял билета в бележника и го намери бързо.
— Не е продупчен.
— Сега понякога във влаковете не дупчат билетите — помогна на Кутепов Семьонов.
Орлов беше доволен от обяснението.
— Познавате ли Светлана Сухова, гражданино Кутепов?
— Светлана Алексеевна? Която работи в универмага? Да, познавам я.
— Кога я видяхте за последен път?
— Аз?… Преди около две седмици, не, преди три седмици.
— Познавате ли Алексей Дмитриев?
— Дмитриев? За първи път чувам за такъв човек.
— Исках да попитам знаете ли къде живее Алексей Дмитриев, но отговорът ви прави излишно това. Така ли е?
— Точно така.
Орлов извади от куфарчето връзката с ключове и два плика с по един ключ във всеки. Той ги показа на Кутепов.
— Това ваши ключове ли са? Познавате ли ги?
— Възможно е да са мои, възможно е и да не са мои.
Орлов му даде да прочете акта за изземване на ключовете от дома и гаража на Кутепов и попита: