Бяха го предупредили, че са минали цели двадесет години от дадената му парола, но се оказа, че Линда Николаевна не я беше забравила.
Беше виждал Линда Николаевна само на снимка, където тя беше красива жена на около двадесет и пет години, но той я позна веднага, щом му отвори вратата.
Знаеше, че преди войната, през четиридесета година, тя е била машинописка при немското посолство в Москва и бързо станала доверено лице и любовница на военноморския аташе. Той я и завербувал. По време на войната я закарал в Берлин, където за една година сменила няколко шефа, свързани с едно или друго разузнаване. Най-накрая се озовала при власовци, успяла да избяга от тях пред самия край на войната, а какво станало по-нататък, не бяха казали на Брокман.
Богато минало, по всичко беше толкова отдавна, че никой не можеше да гарантира за днешната пригодност на Линда Николаевна към тайно сътрудничество. Опасенията на Брокман се оказаха напразни.
Линда Николаевна помнеше не само паролата. Тя пазеше живи спомени за нежните отношения на хората, които тя считаше за висши същества, за висши приемаше и техните наставления. Толкова дълго се измъчваше в очакване на някой пратеник, който щеше да й донесе магически знак от младите години, от много, много далече, че беше се вече уморила да чака. А преди една година, като мина в пенсия (тя работеше като машинописка в едно издателство), специално ходеше на църква, за да се помоли за душата на обожаваните си приятели и господари.
Можете да си представите колко се зарадва на появяването на госта „оттам“. Това за нея беше не появяване, а явление.
Когато Линда Николаевна разгледа Брокман много внимателно и го сравни със запазените в паметта й образи, стори й се като селяндур. Затова пък той беше пълен с енергия, с онзи екстаз, който е присъщ само на хора, свикнали с опасностите, и който й беше познат от времето на войната, това я примири с недостатъците.
Линда Николаевна беше самотна, печелеше от машината толкова, колкото й е необходимо (тя и сега си изкарваше по нещо) и не се нуждаеше от пари. Домът й беше добре обзаведем с мебели, поддържаше го в образцов ред. Нейната половина от градината обработваше съседът, майстор в текстилна фабрика, срещу съответно възнаграждение. Жена му чистеше трите стаи на Линда Николаевна, за което получаваше отделно. А децата им, момче и момиче, идваха понякога при нея да гледат цветните предавания по телевизията и за благодарност с удоволствие тичаха по молба на леля Лида до хлебарницата и млекарницата за извара.
Линда Николаевна можеше да плати за всякакви услуги, освен ако поискаше да свърши нещо сама, пари имаше достатъчно. Въпреки това тя много се зарадва, като видя оставените от Брокман на масата десетрублевки, една тлъста пачка. Тези пари й възвръщаха предишните качества и затова бяха неизмеримо по-скъпи от номиналната им стойност. Това за нея бяха не банкови билети, а вълшебни писма, удостоверяващи възраждането й в ранга на особено доверено лице на могъщите сили, облечени с тайна власт. Това беше именно така, макар че Брокман прозаично беше заявил, че й дава триста рубли само на първо време, като капаро за подслона. Той даже не подозираше, че тя беше готова да служи, даром, това беше недостъпно за неговото разбиране…
Вечерта, на чая, Брокман се отказа от коняк и водка — те обсъдиха плана за близките дни, гражданския статут на Брокман.
Той притежаваше безупречно изработени документи на името на Иван Иванович Никитин — паспорт, военен билет, профсъюзна книжка, трудова книжка, а даже и шофьорска. Данните във всички графи на всички документи с изключение на личното, бащино и фамилно име бяха същите, както при Владимир Уткин. Последната месторабота на Уткин бе телефонен техник в град С., откъдето се беше уволнил. Брокман не знаеше това, но според първоначалния замисъл той трябваше да наследи и името на Уткин, а не само неговата биография, ако в последния момент началството от Разузнавателния център не беше нанесло поправка.
Брокман се безпокоеше преди всичко от положението си в дома на Линда Николаевна. Защо се е настанил при нея? Какъв й се пада? Съседите могат и да не попитат, но кварталният отговорник с право ще се заинтересува. И непременно ли трябва да се регистрира?
Линда Николаевна каза, че доскоро е давала една от стаите на самотни мъже за различни срокове — от седмица до половин година. Обикновено това са били командировани в различни предприятия или на курсове. Ще рече, че няма нищо особено в това, че тя е прибрала човек, пристигнал да търси нова работа и местожителство. Къде и как са се запознали? В електричката. Заприказвали се и Линда Николаевна сама му предложила да се настани при нея.