Брокман взе тежкия сатър, с който Линда Николаевна режеше месото, и докато се разкарваха в кухнята, той извади от долното чекмедже на бюрото кутийката с батериите и я сложи на дъното на торбичката. Взе също и „Спидолата“.
Към пладне Брокман беше в района на село Пашино, в края на гъстата гора, около километър и половина от шосето.
Разкопа със сатъра горния слой на земята около корените на един стар самотен дъб, направи голяма дупка и сложи в нея кутийката с батериите. След това я затрупа с пръст, отгоре сложи един чим, излишната пръст събра във вестник и я разпиля встрани.
Колкото и да се взираше, не откри никакви следи от току-що заложения тайник. Фотографира няколко пъти дъба и пътя към него.
Като се отдалечи от дъба, седна под сянката, изяде кокошката, пийна си чай от термоса и тръгна по шосето. За два часа автобусът го доведе в града.
Брокман повече не напусна къщата на Линда Николаевна. Както и преди, вечер всеки се занимаваше със своите работи — тя гледаше телевизия, той слушаше радио, а на закуска, обяд и вечеря разговаряха за това-онова.
Веднъж стана дума за град К. и Брокман попита дали Линда Николаевна има там някакви роднини или приятели. Не, нямаше. Тя нямаше никакви роднини, всички бяха отдавна измрели, а приятели не си е създала.
Тогава Брокман попита как може човек да се устрои за два-три дни в град К., ако не иска да ходи в хотел? Линда Николаевна не беше специалист по тези работи, но изказа предположение, че ще бъде добре да се завърти около някой хотел, където обикновено чакат местните жители, които дават стаи под наем, тъй като на всички хотели по всяко време на годината виси табела „Места няма“ и това е дежурната тема на фейлетоните по вестниците.
От разговора Линда Николаевна разбра, че нейният Иван (между впрочем езикът й не се преобърна да го нарече Иван и тя се утешаваше, че без всякакво съмнение това не е истинското му име) няма вечно да седи между четирите стени.
В събота, на 27 май, те се раздвижиха.
Вечерта, както винаги, Брокман слушаше радио през слушалки, а Линда Николаевна гледаше телевизия. След завършване на програма „Време“ тя изключи телевизора и отиде в кухнята — допи й се чай. Тук дойде и Брокман.
Не запалиха лампата — навън над града още горяха малиновите отблясъци на залеза. Лицето на Линда Николаевна в тази мека, разсеяна, нехвърляща сянка светлина изглеждаше младо и Брокман си спомни нейните снимки, които му беше показал Монаха.
Той я помоли да притвори прозореца. След това каза:
— Ще се наложи утре да отидете до Москва.
— С удоволствие — съгласи се Линда Николаевна. По тона на Брокман, тя почувствува, че започва нещо сериозно, и се зарадва.
— Знаете улица „Голяма Бронна“, нали?
— Разбира се.
Той каза номера на къщата и продължи:
— Ще влезете във входа. Там, вътре, на перваза над вратата, има ключове. Ще ги вземете.
— Това ли е всичко? — весело се учуди Линда Николаевна. Тя беше готова да изпълни нещо по-трудно, даже непосилно.
Брокман не споделяше нейното приповдигнато настроение.
— Трябва да бъдете много внимателна — каза той. — Най-напред ще вземете такси, ще пообиколите малко. Не е нужно да се оглеждате, но трябва да се уверите, че никой не ви следи.
— Едва ли ще вземе някой да ме следи. Четвърт век си живея съвсем тихо като в дупка.
— На връщане също. От къщата на „Голяма Бронна“ дотук никой не трябва да върви след вас.
— Разбирам.
Ето по такъв начин Линда Николаевна изпълни ролята на допълнителен предпазител във веригата, ролкова старателно пазена от късо съединение.
Тя донесе на Брокман три ключа, загънати в бележка. Това беше в неделя. А в понеделник, на 29 май, той я накара да замине за Москва и да му купи билет за влака до град К. Линда Николаевна каза, че може да вземе и за самолет, макар че и там ще се наложи да чака на опашка, но Брокман настоя за влак, без да обясни, че той не трябва да се ползува от услугите на Аерофлот, където пътниците непременно се регистрират по паспорт.
Сезонът на летните отпуски беше в разгара си и на касите на жп гарите имаше вавилонски стълпотворения. Линда Николаевна излезе от къщи в девет часа сутринта и се върна в девет вечерта с билет за бързия влак на 4 юни.
Тя завари Брокман разтревожен и недоволен. Оказа се, че докато я нямало, идвал някакъв човек.