— Ето, виждате ли, отново времето…
— Отивам си, Николай Николаевич, тръгвам — сепна се Павел. — Ще бъда тук утре в три, тоест в петнайсет нула нула.
Изпращайки го до вратата, Николай Николаевич изведнъж си спомни:
— Да, какво исках да ви кажа…
Павел вече беше хванал дръжката на вратата и се обърна.
— Слушам ви, Николай Николаевич.
— Възможно е така да ми се е сторило… Когато говорехте за равнодушните, нали имахте пред вид в широкия смисъл на думата, отколкото във вашия контекст?
Павел беше вече забравил кога и по какъв повод беше говорил за равнодушните, тъй като изтеклият час бе посветен на конкретна работа, твърде важна за него, за да помни някакви странични моменти. Но той видя, че по израза на лицето на домакина, за него не бе страничен момент.
— Какъв беше контекстът? — попита Павел, досещайки се вече какво има пред вид Николай Николаевич, бащата на Галина Нестерова, приятелката на Светлана Сухова.
— Вие ме обвинихте, че не поисках документите ви.
— Това беше от нерви, Николай Николаевич. Когато идвах към вас, много се вълнувах… Обзеха ме разни съмнения… Неувереност… Някак си исках да се самоутвърдя. А човек най-добре се самоутвърждава, като учи на ум и разум другите. Не е ли така?
Павел отново облече всичко в шеговита форма, но и този път Николай Николаевич усети скрит укор към себе си. Той каза:
— Ценя вашия такт. Не искате да ми четете морал в собствения ми дом. Но не се преструвайте и не ме убеждавайте, че не ме смятате за стар мекушав човек. — Той замаха с ръце, като видя, че Павел иска да възрази. — Да, да, точно така е. Храня, обличам, глезя, а с какво се занимава родната ми дъщеря — не зная. И най-срамното е, че не искам да зная, защото ще ми създаде грижи. Пречи ми. Нямам време.
Този взрив на самоунищожение не учуди Павел.
— Не се разстройвайте — каза той. — Което се е случило, случило се е. Вашата дъщеря не е безнравствен човек. А всеки има нужда от урок. — Искрено желаейки да поправи настроението на Николай Николаевич, весело каза: — Няма нищо, животът е напред! А аз, честна дума, просто така си подхвърлих за равнодушието, без да намеквам за нещо.
— Ще ми разкажете ли някога цялата истина? — сериозно попита Николай Николаевич.
— Непременно! Сега не мислете за това. Трябва да работите.
— Работа, работа… Какво е работата? Глупак съм аз, както ще каже жена ми…
На другия ден, в неделя, на 4 юни, Павел пристигна в три часа, както бе казал.
— Знаете ли, че аз съвсем не съм готов — каза Николай Николаевич веднага след като се поздравиха.
Павел се изплаши.
— Не сте ли написали?
— Не за това. Трябва да си приготвя багажа.
— Ох, Николай Николаевич, добре, че сърцето ми е здраво, а току-виж станало нещо… Къде е тетрадката?
— Може би и ръцете ви треперят? — с ирония подхвърли Николай Николаевич. — Вие, млади човече, губите достойнствата си.
— Напълно сте прав. Но ще се поправя. Разрешете да погледна в тетрадката.
Николай Николаевич го заведе в кабинета. На бюрото лежеше ученическа тетрадка в посивяла обвивка. Павел я взе. Тетрадката беше с широки редове. Трите първи страници бяха осеяни с цифри и математически знаци. Тук-таме зачеркнато и подчертано. Имаше и две петна от мастило.
— Получило се е много естествено — каза Павел, посочвайки петната.
Николай Николаевич се намръщи.
— Надценявате ме. Това беше неумишлено, просто мастилото е лошо. Аз работя постарому, с перо.
Върху бюрото наистина имаше прибор с две мраморни мастилници и в тях имаше виолетово мастило. Целият прибор беше осеян с медно светещи засъхнали петна.
— Все едно, добре е — каза Павел. — Сега ще направим следното… Дайте ключа.
Николай Николаевич му подаде връзката ключове. Ключът от огнеупорното чекмедже се отличаваше от другите по това, че беше месингов и релефен. Павел го извади от връзката и каза:
— Нали не искате да разбият касата?
— Е, каква каса е това?
— Все пак е жалко. Значи ще направим така… — Павел отвори чекмеджето. Там имаше отделни листове, откъснати от тетрадка. Вчерашната тетрадка вече я нямаше. Като показа листовете, Павел попита:
— Гарнитурата подхожда ли на основното ястие?
— Напълно.
— И няма нищо ценно?
— Обикновени сметки.
Павел сложи тетрадката върху листата, заключи огнеупорното чекмедже и отвори вратичката на бюрото.