Тези алпийски ливади наистина са много зелени и хубави, каза си той, загледан в един самотен козар.
— Къде е той? — попита Хендли.
— В „Екселсиор“ — отвърна Рич Бел. — Твърди, че е вдясно по коридора от стаята на нашия приятел.
— Мисля, че момчето ни се нуждае от малко съвети в оперативната работа — рече мрачно Гренджър.
— Нека да поразсъждаваме — предложи Бел. — Противникът не знае нищо. Има вероятност те да се безпокоят повече от човека, който събира прането, отколкото от Джак или близнаците. Не разполагат нито с имена, нито с факти, нито с организация, която да е враждебно настроена срещу тях… Та те дори нямат представа, че някой има намерение да им види сметката.
— Това, че се е настанил там, не е много професионално — настоя Гренджър. — Ако Джак се срещне лице в лице…
— И какво от това? — попита Бел. — Добре де, разбирам, че аз съм само един електронен разузнавач, без опит в оперативната работа, но логиката си е логика. Те не знаят и не могат да знаят нищо за Колежа. Дори ако 56MoHa започне да се изнервя, това едва ли ще им се отрази пряко. По дяволите, та той и без това има достатъчно основания да бъде нервен. Обаче един шпионин не може да си върши работата, ако се страхува от всеки, не е ли така? Докато нашите хора са им неизвестни, те няма от какво да се безпокоят… освен ако не направят нещо наистина глупаво, но доколкото ми е известно, тези момчета не са толкова тъпи.
През цялото време Хендли само седеше в креслото и поглеждаше ту към единия, ту към другия. Значи това е да си в положението на „М“ от филмите за Джеймс Бонд16. Да си босът имаше своите положителни страни, но и моменти на напрежение. Разбира се, в сейфа си той пазеше подписаните от президента заповеди за помилване, в които нямаше посочена дата, но то не означаваше, че би искал да ги използва някога. Подобно нещо би го превърнало дори в по-голям парий, отколкото беше сега, и новинарите нямаше да го оставят на мира до края на живота, а това никак не му изглеждаше забавно.
— Само да не вземат да се направят на хора от персонала и да го пречукат в хотелската стая — каза по-скоро на себе си Гери.
— Е, ако бяха толкова тъпи, отдавна да са в някой немски затвор — възрази Гренджър.
Преминаването на италианската граница не беше по-формално от това да влезеш от щата Тенеси във Вирджиния — едно от предимствата да си в Европейския съюз. Първият италиански град беше Вилачо, където за своите италиански съграждани хората приличаха повече на германци, отколкото на сицилианци. От там се насочиха на югозапад по магистрала А23. „Трябваше да научим още някои неща за преминаването от една магистрала на друга“, помисли си Доминик, но пътищата определено бяха по-добри от онези, които е имало по времето на „Хиляда мили“ — състезанието за спортни коли от 50-те години на миналия век, спряно поради прекалено много загиналите хора, които са го наблюдавали покрай пътя. Тук пейзажът не се различаваше от австрийския, селскостопанските сгради също много си приличаха. Общо взето, околността беше хубава, не като в източната част на щата Тенеси или на Западна Вирджиния със следващите едни след други хълмове и крави, които вероятно биваха доени по два пъти на ден, за да хранят децата от двете страни на границата. Последва Удине, после Местре, след което се прехвърлиха на магистрала А4 за Падуа, оттам преминаха на магистрала А13 и им остана още един час, за да стигнат до Болоня. Апенините бяха от лявата им страна и морският пехотинец в Брайън потръпна, представяйки си какъв тежък боен театър биха могли да бъдат тези височини. Точно в този момент стомахът му отново закъркори.
— Енцо, знаеш ли, че във всеки град, покрай който минаваме, има поне един страхотен ресторант с чудесна пица, домашно сирене, телешко по френски и такива вина, че…
— И аз съм гладен, Брайън. Знам, че сме заобиколени от истинска италианска кухня. За съжаление ни чака работа.
— Надявам се кучият син да оправдае това, което изпускаме заради него.
— Не сме ние тези, които можем да преценяваме подобни неща — рече Доминик.
— Е, да, така е, обаче втората част от това изречение можеш да си я завреш в задника.
Доминик се разсмя. И на него положението, в което се намираха, също не му харесваше. Храната в Мюнхен и Виена беше великолепна, но тук навсякъде имаше места, в които първи бяха открили какво означава добро ядене. Самият Наполеон в походите си е бил придружаван от италиански готвач, а по-голямата част от съвременната френска кухня води началото си именно от този човек, така, както състезателните коне произхождат от един арабски жребец на име Еклипс. А той дори не знаеше името на този човек. Жалко, помисли си Доминик, минавайки покрай един трактор с ремарке, чийто шофьор вероятно познаваше най-добрите местни гостилници. Мамка му.
16
В сериала за Джеймс Бонд „М“ е инициалът на шефа на английското контраразузнаване. — Бел.прев.