— И така, какво целиш, Джак? Защо си тук?
— Сенаторе, искам да се включа в голямата игра. Мисля, че тя се играе тъкмо тук.
— Обясни — настоя Хендли. До каква степен момчето се досещаше за истинската дейност?
Джон Патрик Райън-младши отвори дипломатическото си куфарче.
— За начало ще посоча, че това е единствената по-висока сграда от частните къщи в района, която може да се види директно едновременно от Форт Мийд на Агенцията за национална сигурност и ЦРУ в Ленгли. Вие можете да получавате директно сателитни снимки от Интернет. Принтирах някои от тях. Ето. — Той подаде едно неголямо тесте. — Проверих в канцелариите по градското райониране и открих, че в този район е било планирано да бъдат построени три други учрежденски сгради, но за всичките е било отказано разрешение за строеж. В архивите не се обяснява защо, но никой не е протестирал. Обаче медицинският център по-надолу е получил много изгодни финансови условия от Ситибанк за променените си планове. Повечето от служителите ви са бивши шпиони. Всичките ви хора, които отговарят за сигурността, са бивши служители на военната полиция с ранг Е–7 и нагоре. Тук системата за електронна сигурност е по-добра от тази във Форт Мийд. Между другото, как, по дяволите, успяхте да го постигнете?
— Частните лица имат много по-голяма свобода да преговарят с тези, на които възлагат поръчки. Продължавай — подкани го бившият сенатор.
— Вие никога не сте извършил нищо незаконно. Обвинението в конфликт на интереси, което сложи край на кариерата ви като сенатор, беше кьорфишек. Всеки що-годе свестен адвокат би могъл да се справи с него в съда, но вие се оттеглихте от обществения живот. Помня как татко винаги ви е ценил заради ума ви и как казваше, че сте от хората, които не се колебаят да изразяват директно мнението си. Не го е казвал за много хора в Конгреса. Хората от ръководството на ЦРУ обичаха да работят с вас и вие помогнахте за финансирането на един проект, заради който други на Капитолийския хълм получаваха истерични припадъци. Не знам защо, но много хора там мразят разузнавателните служби. Навремето баща ми побесняваше всеки път, когато трябваше да разговаря по тези въпроси със сенатори и конгресмени. Трябваше да ги подкупва с подкрепата си за малки проекти в техните райони. Господи, как мразеше да го прави. Когато му се налагаше, сумтеше по седмица преди и след това. Но вие много му помогнахте. Вършехте много добра работа в Конгреса. Обаче когато се появи вашият политически проблем, се отдръпнахте. Просто не можах да повярвам. Но това, което ми беше най-трудно да преглътна, беше как баща ми изобщо не говореше по темата. Никога не каза и една дума. Когато го питах, сменяше темата. Дори Арни никога не говореше за това, а той отговаряше на всеки мой въпрос. Значи кучетата не лаят, така ли? — Джак се облегна назад, като през цялото време не сваляше очи от домакина. — Както и да е. Аз самият никога не съм говорил по въпроса. Понадуших това-онова през последната ми година в Джорджтаунския университет. Продължих да говоря с разни хора и те ме научиха как без много шум да вникна в нещата. Не беше трудно.
— И до какво заключение стигна?
— От вас би излязъл добър президент, сенаторе, но загубата на жена ви и децата е била голям удар. Всички бяхме потресени от случилото се. Майка ми много харесваше жена ви. Моля да ме извините, че засягам този въпрос, сър. Поради тази причина вие напуснахте политиката, но мисля, че сте достатъчно голям патриот, за да не забравите страната си, и съм на мнение, че „Хендли и съдружници“ е вашият начин да й служите, макар и неофициално. Спомням си, че една вечер татко и господин Кларк си пиеха питиетата и разговаряха на горния етаж. Беше последната ми година в гимназията. Не успях да чуя много. Не ме искаха при тях, затова отидох отзад да гледам телевизионния канал „История“. По някакво съвпадение тази вечер предаването беше за шефа на отдела за специални операции в английското разузнаване през Втората световна война. Повечето хора в него са били банкери. За създаването на Бюрото за стратегическите служби (ОСС5) „Дивият Бил“ Донован е вербувал адвокати, а англичаните са използвали банкери, за да обработват хората. Зачудих се защо и баща ми каза, че банкерите са по-умни. Знаят как да правят пари в реалния свят, докато адвокатите не ги бива чак толкова. Поне той така каза. Предполагам, че е имал предвид най-вече себе си с неговия опит в търговията. Обаче вие сте друг вид пират, сенаторе. Мисля, че сте шпионин и че „Хендли и съдружници“ е частно финансирана шпионска организация, която работи неофициално и няма нищо общо с федералния бюджет. Така няма защо да се безпокоите, че около вас ще слухтят сенатори и конгресмени, защото мислят, че се занимавате с лоши неща. По дяволите, порових се в Гугъл и открих само шест пъти да се споменава за вас в Интернет. Та там има повече неща за прическата на майка ми, отколкото за вас. Вестник „Дамско облекло“ често се занимаваше с нея. Баща ми винаги се вкисваше от това.