Обхватът на микровълновия канал беше огромен благодарение на сбиването на алгоритмите, които бяха малко по-различни от онези, използвани от персоналните компютърни мрежи. Цялото съдържание на изданието на Библията от времето на крал Джеймс можеше само за секунди да премине от едната в другата сграда. Тези връзки се поддържаха непрекъснато, като през повечето време по тях се разменяха разни глупости и само рядко букви, за да бъде заблуден всеки, който би се опитал да пробие шифъра. Но тъй като засекретяването му беше по системата Тапданс6, той беше напълно сигурен. Поне така твърдяха техническите магьосници на АНС. Системата зависеше от CD ROM-и с произволно разместени транспозиции и ако човек не успееше да намери ключа към шума от атмосферните радиочестоти, не можеше да направи нищо. Всяка седмица човек от охраната на Хендли, придружен от двама свои колеги — всички подбирани произволно измежду членовете на охранителната служба, отиваше с кола до Форт Мийд и вземаше дисковете с шифрите за седмицата. Те се поставяха в автоматичния касетофон, свързан с шифровъчния апарат, и след като той ги изхвърляше след употреба, бяха отнасяни на ръка до една микровълнова пещ и унищожавани под погледа на тримата охранители. През дългите години служба те бяха научени да не задават въпроси.
Тази малко трудоемка процедура даваше на Хендли достъп до цялата дейност на двете агенции, тъй като те бяха правителствени учреждения и в тях всичко се записваше — от „находките“, на които бяха попаднали дълбоко законспирираните агенти, до цената на обяда в кафетерията.
Много, дори повечето от информацията не представляваше интерес за хората на Хендли, но въпреки това тя се запаметяваше в главния компютър, който беше достатъчно мощен, за да ръководи цялата страна, ако се наложеше. Това даваше възможност на екипа на Хендли да преглежда сведенията, които разузнавателните служби събираха, заедно с анализите, които изготвяха за най-висшестоящите ръководители в най-различни области. Те пък после бяха давани на други експерти за коментар и допълнителен анализ. АНС беше по-добра от ЦРУ в тази дейност, поне така твърдеше главният аналитик на Хендли, но често пъти многото глави, които се занимаваха с един и същ проблем, свършваха добра работа, освен в случаите, когато анализите бяха толкова много и така разнопосочни, че парализираха действията — проблем, който не беше съвсем необичаен за разузнаването. С новото министерство на вътрешната сигурност, срещу чието създаване Хендли би гласувал с „не“, ЦРУ и АНС ставаха получатели на анализите и на ФБР. Това често прибавяше нови бюрократични усложнения, но истината изискваше да се каже, че агентите на ФБР гледаха по малко по-различен начин на събраните сурови разузнавателни данни. Те ги преценяваха донякъде като криминални дела и от гледна точка на това дали представените доказателства по тях могат да издържат в съда, а като се замисли човек, това не беше чак толкова лошо.
Всяка агенция разсъждаваше по своему. Федералното бюро за разследване разполагаше с полицаи, които разсъждаваха по един начин. В Централното разузнавателно управление пък разсъждаваха по съвсем друг и имаха правото, от което се възползваха понякога, да предприемат известни действия, макар че това ставаше твърде рядко. От своя страна пък Агенцията за национална сигурност само събираше информация, анализираше я и я предаваше на другите, а това, как те се възползваха от нея, не беше нейна работа.
Главният аналитик на Хендли, когато ставаше въпрос за разузнавателна информация, беше Джером Раундс. Приятелите му го наричаха Джери. Беше защитил докторат по психология в университета в Пенсилвания. Преди да се премести на работа в търговската къща на Кидър Пийбоди, за да прави друг вид анализи срещу друго заплащане, той работеше в Бюрото за разузнаване и проучвания към Държавния департамент. След това сенатор Хендли лично го забеляза по време на един обяд в Ню Йорк. В търговската къща Раундс си беше създал репутацията на човек, който може да чете мислите на колегите си. Въпреки че там беше успял да натрупа доста пари, тяхното значение за него бе започнало да избледнява, след като образованието на децата му беше вече гарантирано и беше успял да изплати яхтата си. Беше започнал да се мотае из Уолстрийт и беше узрял за предложението, което Хендли му направи четири години по-рано. Задълженията му включваха това да разбере какво мислят други международни бизнесмени — нещо, на което се беше научил в Ню Йорк. Работеше в много тясно сътрудничество със Сам Гренджър, който отговаряше за валутните операции в Колежа и беше шеф на оперативния отдел.