— И как успявате да запазите хората си честни?
„Добър въпрос“, каза си Бел. Тъкмо той го безпокоеше непрекъснато, макар да не се говореше често за това.
— Плащаме на хората си доста добре, а освен това всички тук са част от групов инвестиционен план, който ги кара да се чувстват спокойни. През последните няколко години годишните дивиденти от него възлизат средно на 90 процента.
— Не е зле — рече Джак-младши. — И всичко е напълно законно?
— Това зависи с кой адвокат разговаряш, но никой американски юридически пълномощник не би вдигнал голям шум за такава работа, а и ние много внимаваме в тези неща. Тук не обичаме алчността. Бихме могли да превърнем това място в най-страхотното място за печелене на пари след Понци8, обаче хората ще забележат. Така че не прекаляваме. Печелим достатъчно, за да финансираме операциите си и да сме сигурни, че хората ни са добре подсигурени. — Освен това те държаха под око и парите на служителите си, а и техните сделки, ако има такива. Повечето нямаха, но някои управляваха парите си от Колежа, което също беше доходно, но никой не проявяваше алчност. — Ще трябва да ни дадеш номерата и кодовете на всичките си лични банкови сметки и компютрите непрекъснато ще ги следят.
— Имам пари под попечителство чрез баща ми, но за тях се грижи една финансова къща в Ню Йорк. От нея ми се отпуска прилична сума, но нямам достъп до самата сметка. Обаче това, което си изкарвам, си е мое, освен ако не го дам за управление на някой експерт-счетоводител, оторизиран от държавата. В такива случаи той се разпорежда с парите ми и на всяко тримесечие ми изпраща отчет. Когато навърша тридесет години, мога да се разпореждам самостоятелно с тях.
Обаче за младия Джак 30-те години бяха доста далечна перспектива, за да се интересува много от нея в момента.
— Това ни е известно — увери го Бел. — Не става въпрос за липса на доверие. Просто искаме да сме сигурни, че никой няма да придобие хазартни навици.
Вероятно правилата в хазартните игри са измислени от най-добрите математици на своето време, помисли си Бел. Те са успели да ти създадат достатъчни илюзии, че имаш някакъв шанс да спечелиш, за да те подмамят да играеш. Най-опасният наркотик е този, който е плод на човешкия мозък. Викат му също и „его“.
— Значи ще започна с откритата страна на вашата дейност. Ще следя колебанията на валутните курсове и други такива неща.
Бел кимна.
— Точно така. Първо трябва да научиш езика.
— Съвсем справедливо — съгласи се Джак. Баща му беше започнал с нещо много по-скромно от това като младши счетоводител в „Мерил Линч“, който посреща и изпраща посетители. Да си плащаш дълговете може би не е добре за егото, но е добре за душата. Баща му винаги го беше учил, че търпението е добродетел. Не каза, че е нещо досадно, но неизбежно. Обаче всяка игра си имаше правила, дори тази тук. „Особено тук“, каза си Джак, след като размисли. Запита се какво се случва с хората, които прехвърлят определената граница. Вероятно нищо добро.
— Хубаво вино — отбеляза Доминик. — За правителствено учреждение никак не е лошо. — Годината, изписана на бутилката, беше 1962 — много преди той и брат му да се родят… Всъщност дори майка им тъкмо е била намислила да постъпи в гимназията „Милосърдие“, която беше на няколко пресечки от дома на техните баба и дядо на булевард „Лох Рейвън“ в Балтимор… Сигурно някъде към края на ледниковата епоха. Но Балтимор беше страшно далече от Сиатъл, където бяха отраснали. — Колко старо е това място? — попита той Алекзандър.
— Имението ли? Трябва да е от преди Гражданската война. Къщата е била строена някъде през седемнадесети век. Била е опожарена и построена отново през 1882. Станала е държавна собственост малко преди Никсън да бъде избран за президент. Собственикът бил дългогодишен служител на Стратегическите служби — Доналд Хамилтън, който работил заедно с Донован и хората му. Получил добра цена за нея, преместил се в Ню Мексико и починал там през 1986 година, мисля, че е бил на деветдесет и четири години. Казват, че навремето си бил голяма работа. Участвал още в Първата световна война и помагал на Дивия Бил срещу нацистите. В библиотеката има негов портрет. Изглежда решителен човек и очевидно е разбирал от хубаво вино. Това е от Тоскана.