И че аз му отвърнах, че постъпвам не според ума, а според сърцето си, и смятам, че индианските свитъци, които иска да получи настоятелят, трябва да си останат непипнати и скрити, докато не настане техният ден, и да не се месим в съдбата им. И че летописът на грядущото, който е алчен да има отец Де Ланда, не е предназначен за него.
Че от моите думи монахът дойде в неописуема ярост, плюна ми на главата, като ме нарече упорит осел, и ме увери, че сред намерените ръкописи го има и търсеният, тъй като разпратените от настоятеля доверени лица обикалят целия Юкатан и събират всички дяволски писания, за да ги унищожат и нито едно няма да им се изплъзне. И че ме прокле и ми пожела мъчителна и продължителна смърт, каквато, аз по негово убеждение, напълно съм си заслужил, след което ме остави сам, да си умра като псе“
Feliz Año Nuevo27
С треперещи ръце отместих купчинката изписани със забързан наклонен почерк листове и потърках сълзящите си от напрежение и умора очи. На дъното на жертвения кладенец, където коварният монах беше блъснал моя конкистадор, можехме да загинем и двамата. Осъществи се най-мрачният от въображаемите ми сценарии: дневникът се оказа предсмъртни записки на нещастния авантюрист, бавно умиращ от жажда и глад в сърцето на селвата.
Който и да ги е намерил между развалините след години или столетия, и какъвто и къртовски труд да му е струвало възстановяването на манускрипта, тази работа е била напразна. От летопис на бъдещето дневникът се превръщаше в тривиален летопис, един документ, който не е магически, тоест — вечен, а най-обикновен, исторически, едва ли не битов, следователно тленен и безполезен. Човекът, писал го с надеждата, че това занимание ще прогони досадните мисли за скорошна кончина, които са се виели в главата му като мухи над труп, не е вдигнал завесата, скриваща великата тайна за крушението на света, а само за кратък миг е надникнал в образувалата се в нея дупка.
Бях почти напълно сигурен, че ако следващата глава е съществувала, тя се е състояла единствено от мъчително и объркано описание на последните часове от живота на губещия съзнание конкистадор. Той е бил толкова безсилен и жалък, както съм и аз. Тръгвайки на поход по следите му из гибелния лабиринт и изцяло доверил му се, аз завърших пътя си в задънено място, където все още се белееха костите му. И нямаше кой да ми посочи как да се върна, и чугунените стъпки на приближаващия Минотавър ставаха все по-гръмки…
Как е могъл да се остави така да го притиснат?! Как е могъл да си позволи такова лекомислие? Защо не е предвидил главната опасност, защо е останал глух за предупрежденията, защо не е успял да изобличи предателските козни на брат Хоакин и неговия бикоподобен помощник Васко де Агилар? Нима не е разбирал, че е отговорен не само за своя живот?!
Вбесен, аз пометох от бюрото и страниците с нахвърления превод, и листовете от старата книга, а после замахнах и ударих по него с юмрук, така, че дървото хрипливо изохка.
Цялата тази история ми се стори дяволска игра, започната от сънени демони и прашни идоли с първия попаднал им смъртен само за да се спасят от вековната скука. Посегнал към божието, като в същото време не ми се полагаше и кесаревото, аз вероятно добре съм разсмял цялата небесна галерия, внасяйки необходимия комичен елемент в движещата се към развръзка вселенска трагедия.
Гледайки разлетелите се по пода страници, едва се сдържах да не се изплюя върху тях. По дяволите мъртвите индианци с техните неразгадаеми шаради! Плюя на всички тези пирамиди, горски демони, вонящи на сяра францисканци и главорези в кираси! В огъня хрониките, прорицанията, книгите от дървесна кора и резбованите идоли!
Ядът измести страха от мен и като си нахлупих шапката, излязох навън: утре е Нова година, а хладилникът ми е празен като провинциален етнографски музей.
… Картофите, варената наденица, яйцата, киселите краставички и майонезата поотделно са само продукти, но това е точно онзи случай, когато съвкупността от събираемите превъзхожда тяхната аритметична сума. Руската салата за всеки постсъветски човек не е просто салата, а културен символ, знак, асоциативният ред на който е по-дълъг от кремълската стена. За мен пък тя, заедно с традиционното шампанско, кутийката червен хайвер и мандарините, трябваше да стане котвата, която моята изтерзана от щормове каравела се канеше да хвърли в пристанището на реалността. Плаването е завършено. Аз се завръщах.