Изгорена ли е вашата къща? Унищожено ли е пред очите ви вашето имущество? Лишени ли са вашите жена и деца от легло, на което да спят, или от хляб, с който да се нахранят? Отнела ли е тяхната ръка ваш родител или ваше дете, оставяйки ви съсипан и злочест? Ако не е, тогава не можете да съдите тия, на които е отнела. Ако е отнела и въпреки това можете да се ръкувате с убийците, тогава сте недостоен да се наричате съпруг, баща, приятел или любим; и каквато и да е вашата длъжност или титла в живота, вие имате сърце на страхливец и душа на подлизурко.
Не, това не означава да се разгорещяват или преувеличават нещата, а да се поставят на изпитанието на онези чувства и привързаност, които природата оправдава и без които не бихме могли да изпълняваме обществените задължения в живота или да се наслаждаваме на радостите от него. Нямам намерение да представям ужаси с цел да предизвикам отмъщение, а да разбудя от пагубния и недостоен за мъже сън, за да можем решително да преследваме определена цел. Не е по силите на Британия или Европа да завладеят Америка, ако тя сама не си навреди чрез мудност и плахост. Тази зима се равнява на век, ако се използва както трябва, но ако бъде пропиляна или пропусната, целият континент ще вкуси бедата; и няма наказание, незаслужено от човека, какъвто и където и да е, което може да стане причина да се загуби толкова драгоценно и полезно време.
Противно на разума, на всеобщия порядък на нещата, на всички примери от минали епохи е да се предполага, че нашият континент дълго може да остане подвластен на някоя външна сила. Най-оптимистично настроените в Британия не мислят така. В този момент най-голямото напрежение на човешкото благоразумие не може да измисли нищо освен отделянето, па макар то да ни даде само една година сигурност. Помирението сега е лъжовен сън. Естеството е изоставило тази връзка, а хитростта не може да го замести. Защото, както мъдро се изразява Милтън:
„Никога не може да се изгради истинско помиряване там, където раните на смъртна омраза са проникнали толкова дълбоко.“8
Всички мирни средства се оказаха безрезултатни. Нашите молби бяха отхвърлени с презрение; и започнаха да ни убеждават, че нищо не ласкае суетата и не засилва упорството на кралете както многократните молби, и нищо не е допринесло повече от тази именно мярка да станат кралете на Европа абсолютни монарси. Вижте Дания и Швеция9. Следователно, тъй като само ударите ще помогнат, за бога, нека се отделим докрай и да не оставяме следващите поколения да си режат гърлата под осквернените безсмислени названия родител и дете.
Да се каже, че те никога вече няма да прибягнат до това, е безсмислено и фантазьорско; така мислехме при премахването на закона за гербовия налог, но следващите година-две ни извадиха от заблуждението; по същия начин можем да предположим, че народи, на които е било нанесено поражение, никога няма да възобновят разпрата.
Но най-силният от всички доводи е, че само независимостта, т.е. една континентална форма на управление, може да поддържа мира на континента и да го запази от граждански войни. Аз се боя от едно помирение с Британия сега, защото е повече от вероятно то да бъде последвано от бунт на едно или друго място, последствията от който могат да бъдат много по-гибелни от цялата злост на Британия.
Хиляди вече са съсипани от британската жестокост; още хиляди може би ще постигне същата участ. Тези хора изпитват по-други чувства от нас, които не сме понесли нищо. Всичко, което те имат сега, е свободата; това, което са притежавали по-рано, е пожертвано заради нея и като нямат какво повече да губят, те презират подчинението. Още повече общото настроение на колониите към едно британско правителство ще бъде като на младеж, който почти е станал пълнолетен — те ще се интересуват много малко от нея. А правителство, което не може да запази мира, изобщо не е никакво правителство и в такъв случай ние даваме парите си на вятъра; а какво, моля ви, може да направи Британия, чиято власт ще бъде само на книга, ако избухнат гражданските вълнения на другия ден след помирението? Чувал съм някои да казват (мнозина, вярвам, са говорили, без да мислят), че се боят от независимост, че ги е страх тя да не породи граждански войни. Нашето първо мнение рядко е наистина вярно, но в този случай е именно така; защото трябва да се боим десетократно повече от една закърпена връзка, отколкото от независимост. Аз приемам положението на пострадалия като свое собствено и заявявам тържествено, че ако бях прогонен от къща и дом, имуществото ми — унищожено, състоянието ми — съсипано, като човек, чувствителен към неправди, аз никога не бих приел проповядването на помирение, нито бих се считал обвързан с него.
9
Швеция и Дания в XVI–XVII в. стават жертва на абсолютизма. През 1772 г. Густав III Шведски хвърля в затвора целия парламент.