Отбихме от пътя на Вентимилия за бърза проверка на ситуация и разузнаване. Портфейлът на Марсел Мустака съдържаше две хиляди английски лири и резервация на негово име за три нощи през идната седмица за хотел някъде в Дорсетшир, направена от туристическата агенция „Бъртън“. Сред другите документи имаше договор за чартърния полет на реактивния самолет „Лиър“ и джобно тефтерче, написано на арабски език.
Бях заинтригуван. Страшно ми се искаше да разбера какво смяташе да прави Марсел във Великобритания. Гризача отвори багажника. Изтеглих Марсел и се опитах да го изправя. Той не се подчини. Гадния, който беше получил медицинско обучение, го прегледа и откри причината.
— Заминал е, шкипере. Вратът му е счупен.
Статистиката за мъртвите военнопленници възлизаше на двама души. Първо — Азис в Кайро. А сега — Марсел.
Работехме бързо, за да погребем тялото в прилежащата зона на железопътната линия до шосето, а Пачия крак се опитваше да разгадае арабските драсканици в тефтерчето.
Завършихме работата си преди него. Но той беше разбрал най-същественото.
— В крайна сметка, шкипере, вчера Марсел е предал шест — не мога да разбера какво, — шест неща на Брукфийлд.
Хоп, готово. Лорд Брукфийлд отиваше към Пакистан с шест кутии бойни отровни вещества. Изкачихме колата на шосето и тръгнахме на изток, а аз се опитвах да реша какво, по дяволите, да правя. Радиото бръмчеше с новини за експлозията в „Numero Douze“. Разбрахме, че сме нанесли значителни щети: централата щеше да спре за шест седмици. В друго съобщение, положително за нас, жабарите обвиняваха за всичко противниците на ядрените оръжия, затова, изглежда, щяхме да сме чисти, поне в близко бъдеще.
Намерих време да изпратя съобщение и на Мик Оуен. Въпреки че работехме по секретни комуникационни линии, които Агенцията за националната сигурност не може да разчита, не е необходимо да претоварваш спътника, особено когато те търсят. Затова съобщението ми беше кратко. Казах му точно какво пише на кутиите, които с Уондър бяхме взели, и поисках инструкции. Добавих още, че шест кутии вече пътуват с лорд Брукфийлд към Пакистан. Уведомих го за резервацията на Марсел Мустака в Дорсетшир и му предложих да изпрати някой да се регистрира под съответното име, за да чака и да види какво ще стане.
Мик трябва да е седял точно пред шибания спътников комуникационен апарат, защото получих бърз отговор. Казваше, че запитването ми за металните кутии се обработва максимално бързо и ще има резултатите след час. Щеше да провери хотела в Дорсетшир. Попита какви са плановете ни.
Казах му, че тръгваме на изток след Брукфийлд, и поисках да ни помогне, защото парите ми се свършваха. Не можех да използвам фалшивите кредитни карти в Европа. Всъщност не можех да ги използвам никъде, където имаше компютри, защото, ако въведат номерата на сметката от гишето на магазина или летището, след десетина секунди ще се разбере, че картата е фалшива. В такъв случай викат полицията и ви арестуват на място. А това щеше да бъде доста неприятно.
Мик ми изпрати името на свръзката в Ла Специя — един colonnello114, който щеше да ми отпусне двадесет хиляди английски лири, да ни даде необходимото оборудване и да вземе смъртоносните кутии, за да му ги изпрати по тайни канали във Великобритания за анализ. Предложи да минем през Бриндизи115 до Корфу с ферибот, да се качим на кораб до Албания, да вземем автобус до Тирана и оттам да излетим.
Предадох: „Ние с теб, изглежда, сме женени.“ Мислех да сторя почти същото. Така беше напълно разумно. Албания беше най-бедната страна в района. Трябваше им твърда валута. Нямаше да задават много въпроси. И най-хубавото от всичко — няма компютри, с които да ни открият. Можех да закупя билетите за Пакистан без последствия. Щеше да мине цяла седмица, докато разберат, че сме използвали фалшиви карти, а ние отдавна щяхме да сме изчезнали. Поздравих Мик за добре свършената работа. Казах, че ще използвам името Снърд, когато се обадя на италианското приятелче, за всеки случай, защото Марчинко може да се намира в някой компютър.
Изчакахме още тридесет минути, докато Мик изпрати сигнал на анализа на трофеите ни. Питал най-големите шефове, работещи с бактериологическите оръжия, и те се притеснили доста, че знаел за тези неща. Представлявало смъртоносна и практически неунищожима комбинация от антракс и чума, разработена от руснаците миналата година. Известна била като ВА-РРЗ/І.