Това ме разтревожи. Тревога ли, друг път — направо ме плашеше. Знаех какво става, ако човек вдиша антракс. Като командир на „ТЮЛЕН-група 6“ ми бяха казвали за съветските експерименти за бактериологическа война. През 1979 година загинали над шестдесет души, когато кутия с антракс се отворила в един военноизследователски институт в Свердловск, на изток от Уралските планини, в централната част на СССР. ВА-РРЗ/І беше най-новото и смъртоносно оръжие, резултат на тези изследвания.
В него почти винаги се съчетаваха фаталните свойства на вдишания антракс с най-смъртоносния вариант на чумата, познат като белодробна чума. Комбинацията е сто процента смъртоносна, ако не бъде диагностицирана и лекувана няколко часа след инфектирането — което е практически невъзможно при терористично нападение.
Нека поспрем малко за кратък курс по етиология116 на бактериологическите бойни вещества с любезното позволение на д-р Дж. Д. Робинсън, лекар от Вашингтон, който ми преподаваше тези неща, като бях командир на „ТЮЛЕН-група 6“. И не пропускайте следващите няколко параграфа. Както казваха мъдрите, стари старшини в Офицерската школа: „Ще срещнете този материал отново.“
Антраксът — или според учебниците Bacillus anthracis или B anthracis — е бацил, или бактерия, с пръчковидна форма, който се предава по въздуха. Спорите имат естествена устойчивост на топлина и студ, но тя може да бъде увеличена по научен път. С други думи, възможно е създаването на практически неунищожим щам на B anthracis. Да приемем, че терорист взриви бактериологическа бомба на някое място с много хора. Станция „Виктория“ на Лондонското метро. Международното летище в Лос Анджелис. На световно първенство.
Стотици души биват убити или ранени от експлозията. Това може да се очаква. Настъпва объркване. Настъпва хаос. Мистър Мърфи действа с пълна сила. И никой не се сеща, че бомбата е разпръснала ВА-РРЗ/I върху площ от шестнадесет квадратни мили (точно така, приятели — диапазонът за такава бомбичка е четири на четири мили), защото никой не е търсел бактериологически вещества — властите са изпратили само сапьори, бомбаджии.
Но в този експлозивен троянски кон се крие истинският убиец. Ние вече знаем, че ВА-РРЗ/I не се влияе от топлина. Следователно по идеален начин се съчетава с експлозивите. C-4, „Семтекс“ или чист пластичен експлозив — бууум! И така във въздуха излизат милиарди невидими смъртоносни спори B anthracis.
Кой ги вдишва? Всеки, който се намира в тази територия от шестнадесет квадратни мили, а и малко повече, в зависимост от вятъра. Но тъй като тези хора, които скоро ще умрат, не са ранени по време на експлозията, се прибират по домовете си и се смятат за щастливци.
Обаче не е така. След инкубационния период от един до пет дни жертвите започват да чувстват общо неразположение, с което д-р Робинсън учтиво иска да каже, че се чувстват като насрани. Не спят добре. Събуждат се уморени. Имат миаглия — купешка дума, която означава, че ги болят мускулите. Кашлят и ги болят ставите. Може да не се обадят на лекаря си, защото смятат, че настиват.
Но все едно, те вече са умрели. Само не го знаят. Всъщност изведнъж много от жертвите започват да се чувстват добре. Може би е имало леки пристъпи на треска, но вече я няма. Затова се връщат на работа и разказват на колегите си, че са мислели, че заболяват от поредния грип или ангина, или каквото има (или както се казва, „върлува“) през този сезон. Страхотно — заразяват и хора в работата си.
Внезапно дванадесет часа по-късно върху тях се стоварва цял шибан тон тухли. Първо настъпват сериозни затруднения с дишането — не могат да дишат, а като успеят да си поемат дъх, звучат като някакви проклети хрипливи пушачи с бронхиални проблеми. Отделят литри пот и губят жизненоважни телесни течности. Кожата им побелява, после посинява. Температурата им расте стремително. Изпадат в шок и губят съзнание. Накрая умират. Общо време от първоначалното вдишване на бацила ВА-РРЗ/I: 120–240 часа.
Нека преминем към белодробната чума. Причинява я Yersinia pestis — пълничък, полиморфен бацил. В нормални лабораторни условия Y pestis се влияят от резки температурни колебания. Но щамът, създаден от досадните руснаци, успява да издържи на крайно високи и крайно ниски температури, с което се превръща в идеален „партньор“ на антракса.
Началните симптоми на чумата приличат на тези на антракса — същия вид сериозно неразположение, главоболие, непостоянна треска и студени тръпки, само че най-често са придружени от подуване на лимфните жлези под ръцете и в областта на слабините. Първоначалният стадий трае между четиридесет и осем и седемдесет и два часа. После става наистина кофти. Болните от белодробна чума изпитват постоянно гадене. Понякога повръщат неконтролируемо. Повечето страдат и от диария, придружена с кървене. Дробовете също са засегнати и болните храчат кръв. Неприятна болест, повярвайте. Но не трае дълго — най-много седемдесет и два часа. И настъпва смърт. Общо време от заразяването: пет до осем дни. Не искам да използвам техническия език, но понякога се налага. Та ето: ВА-РРЗ/I е гадно, шибано лайно.