Нищо. Отидохме надолу по коридора, като се движехме в единична колона, което бяхме свикнали да правим толкова добре. Гризача водеше с готов за стрелба автомат MP-5 със заглушител. Гръндъл Гадния, екипиран с пушка „Хеклер и Кох“, го следваше отляво. Аз ходех на метър разстояние от Гръндъл. Следваше ме Пачия крак. Уондър осигуряваше охраната откъм тила. Стълбището на шестия етаж се появи, когато коридорът зави наляво. Спряхме и Гризача отиде напред. Даде сигнал, че е чисто, и го последвахме.
Слизахме бавно, стъпка по стъпка в тъмното. Това беше обратното на Кайро — сега слизахме надолу стъпало по стъпало, като проверявахме за препъващи телове и други смъртоносни капани. Петия етаж обработихме за няколко минути. Кабинетите бяха опустошени. В оперативния център лежаха три тела — едно от тях беше на Ранди Реймън. Лежеше с пистолет в ръка, от който не бе изстрелян и един куршум.
Разбира се, че не е успял. Не беше стрелец. Наистина се държеше приятно, любезно и възпитано, но когато се е стигнало дотук, не е могъл да натисне спусъка. Хората ми винаги получаваха лоши отчети за пригодност от офицери като Ранди, които ги смятаха за неспособни да се приспособяват, негодници, неуправляеми и дори боклуци.
Но хората ми и аз можехме да натиснем спусъка — и го правехме, — когато се наложеше. Затова Военноморските сили се нуждаеха от нас. Може и да не ни харесваха, но се нуждаеха от нас.
Тук също нямаше антракс. Чисто беше. Слязохме на третия етаж. Празно. Всичко се развиваше прекалено гладко — не по вкуса ми. Не ме ли прецакваха?
Най-после мистър Мърфи се появи на стълбите между третия и втория етаж. Гризача каза „тцъ-тцъ“ в микрофона си и ме извика при себе си. Отидох да видя какво има.
Добре го бяха направили. Признавах им го. Шест нишки, всяка с възглавничка, задействаща се при натиск, не позволяваха придвижване напред. Парапетът и колонката под него също бяха минирани.
Това беше добре обмислен капан, препятствие, с което бих се чувствал горд.
Но не бях горд — бях разстроен. Вдигнах ръкавица и Уондър и Гръндъл се представиха отпред и в средата.
— Ну?145
Уондър сви рамене.
— Ще преминем над него или през него.
— През него?
— Ще го взривим, Дик, хуй такъв.
Това не беше подходящо — твърде далеч се намирахме от заложниците, за да можем да стигнем до тях, преди тангата да започнат да ги трепят.
Пачия крак си проправи път, за да огледа. Едва виждах очите му зад респираторната маска. Но вдигна палец към мен и се залови за работа.
Върна се на третия етаж и спусна едно въже от противопожарното табло към нас. Нави въжето стегнато около опората над мините, после го хвърли много внимателно от другата страна на възглавничките и експлозивите.
Извади парче рибарско влакно и кукичка от джоба на бедрото си, завърза кукичката и закачи въжето, като го върна от другата страна на експлозивите.
След това завърза въжето, прибра си влакното и кукичката и вдигна палец.
Ако имаше цици на гърба си, щях да се оженя за него още там. За четири минути ни беше построил мост. Тесен и опасен, но щеше да ни свърши работа.
Пачия крак мина пръв, защото беше най-добър катерач. В другия край се обърна, за да провери дали площадката не е минирана. Не беше. Затова Гризача го последва, след него отиде Уондър, после Гадния и аз. Защо минах последен, като винаги говоря за това, че трябва да се води отпред? Защото имам най-голям задник от всичките и ако някой щеше да взриви мината, то това щях да съм аз.
Заехме позициите си. Обадих се по радиотелефона, за да кажа на Томи, че сме заели позиции — най-после. Долових облекчението в гласа му.
— Минус петнадесет секунди — каза ми.
Клекнахме и започнахме да броим. Това беше моментът на истината. Знаехме какво трябваше да направим. Въпросът е дали можехме да изпреварим часовника.
Нищо не може да опише достатъчно добре лудостта и хаоса при спасяване на заложници. Скоростта и изненадата са двата ключа към успеха. Дезориентирането на терористите е от максимално значение. Затова са важни шумът и светлината на заслепяващите бомби. Стрелбата също помага.
Чухме експлозии, когато бойците на Мик преминаха през прозорците на първия етаж. В мига, когато чухме избухванията на заслепяващите бомби, тръгнахме.
Аз водех. Метнах три заслепяващи бомби пред себе си и закрих очи, когато избухнаха. Тръгнах през вдигащия се дим.