Ранди е от онези хубави момченца тюлени администратори от Анаполис, които не са се калявали в боя, но обичат да говорят наперено, да се надуват и да се хвалят с емблемата си, когато не са сред хора от частите за специални действия. Освен това, що се отнася до жените, той е легенда, поне в собствените си очи. Казвам в собствените си очи, защото на осмия месец след сватбата съпругата му го зарязала заради един свръхсрочнослужещ в „ТЮЛЕН-група 4“.
Когато сформирах „ТЮЛЕН-група 6“, Ранди беше начинаещ лейтенант и дойде при мен да се моли да го включа като административен офицер. Отказах му. В края на краищата в моята част нямаше административни постове, а само места за стрелци. А и той не беше мой тип. Беше един мърльо с вечно набола брада, който все се оплакваше и винаги намираше оправдание за това, което не е направил. Смяташе, че го бива повече от хората му, въпреки че именно благодарение на тях изглеждаше добре. А най-важното беше, че искаше да се включи в „ТЮЛЕН-група 6“ не за да убива лоши типове, а защото назначението би се отразило добре на досието му. Обясних му нещата приблизително така: „Много съжалявам, моряче, но нямаме места за отбиване на номера.“ После го изритах през вратата.
Аз може и да не го исках. Но не и следващият командир. В момента той е тюлен от „Група 6“ при ГВМССАЩЕ — на английски език това означава, че Ранди е разпределеният тюлен от „Шестицата“ в службата на главнокомандващия ВМС на САЩ в Европа. Тази служба се намира от другата страна на Гроувнър скуеър срещу американското посолство, в сградата на Норт Одли стрийт, която през Втората световна война е била главен щаб на генерал Дуайт Д. Айзенхауер27. Задачата му е да съветва главнокомандващия по въпросите на бойните действия със специални методи и вариантите за прилагане на контратерористични мерки, да осъществява връзка със съответните колеги, да насърчава сътрудничеството във връзка с тактическите и стратегически действия, да поддържа активна връзка на място и да докладва за всички дейности.
Това пише в книгите. А колкото до съветване на главнокомандващия във връзка с неконвенционалните бойни действия и тероризма, Ранди не го биваше да изготви план дори и за пикник. А според слуховете в Дам Нек „задълженията“ му, както сам ги описвал, включвали обеди в клубове с хора от министерства и служби на вътрешните работи, приказки по коктейли в посолства и осигуряване на чаровна компания на самотните дами на дипломатическите вечери, които се провеждаха два пъти седмично при посланика.
Вместо да гледа на назначението си като на предизвикателство, той го беше приел като ваканция. Затова веднъж на всеки четири седмици присъстваше на официални срещи с колегите си — специалисти по въпросите на войната със специални методи от Британското МО или Министерство на отбраната на САЩ. На всеки шест месеца прекарваше по три часа в 22-ри полк на Специалните сили на Великобритания в Херефорд и по три часа със Специалната корабна ескадра на Кралските военноморски сили в Пул.
Когато назначението му изтече, ще стане командир на тюлени. Може би ще успее да научи хората си да танцуват валс и да ядат ордьоври.
Познавам този тип хора. Когато през седемдесетте години бях военноморски аташе в Пном Пен, прекарах тринадесет месеца в Камбоджа и записах в актива си 287 дни с бойни действия. Един от назначените след мен на тази служба, човек с обноски, когото ще нарека лейтенант Паркетен кавалер, записа в актива си нула часове с бойни действия. От друга страна, прекара 314 последователни следобеда в cercle sportif28, най-изискания клуб с басейн, в разговори с местните богаташи и изпращаше до Вашингтон докладни записки с негови версии на разузнавателни факти и парчета информация. Познайте кой стана адмирал и кого разследваха за 60 милиона долара.
— Благодаря. — Пъхнах паспорта в джоба на коженото си яке и потупах Ранди по рамото за поздрав, защото, изглежда, не желаеше да се ръкува с мен. Тръгнахме по дълъг коридор към емиграционната и митническа служба.
— Какво има? — Трябваше ми съвсем неподправена информация.
— Лоши работи, Дик. В адмиралтейството са полудели — не знаят какво, по дяволите, се е случило. Освен това никой не е поел отговорността. И нашата служба откача — главнокомандващият е в Бетесда. Ще му правят операция на пикочния мехур. Няма да е в действие повече от месец. Лошите неща ще се оправят от само себе си: заместникът на главнокомандващия пристигна днес следобед с „Конкорда“ заедно с още дванадесет следователи от най-високо ниво на Военноморската следствена служба. Събират разузнавателна информация, пишат отчети и се опитват да разберат какво е станало.
27
Дуайт Дейвид Айзенхауер (1890–1969) — американски генерал, командвал съюзническите войски през Втората световна война. — Б.пр.