— Точно като шибания принц Джон31 във филма „Робин Худ“ — горчиво каза Ханс. — Кралят е мъртъв, да живее кралят.
Нещата бяха осрани. Затова Ханси започнал сам да върти телефоните. Беше установил, че нападението не е от ИРА. Каза ми, че от експлозията се разбира, че е било някаква мина, взривена с радиоуправление, или поне така му е обяснил един помощник при оръдията от Кралските военноморски сили.
— Според оня старшина шибаната мина е пробила десетметрова дупка в трюма на самолетоносача, но е била нагласена така, че да експлодира нагоре, не само навътре към кораба. Трябва да е поставена от водолаз, нали?
— Или водолази. Едно от нещата, в които искам да се уверя сам.
Обясних, че планирам соло пътуване до Портсмут, за да хвърля око на мястото на престъплението и да събера информация от първа ръка.
— Звучи ми добре.
Ханс отпи малко кафе от огромната бяла чаша на бюрото си и продължи. Пинки и задниците от Военноморската следствена служба били откачили. Пинки настоявал британците да го информират, без дори да присъства свързочник или политически съветник от службата на командващия ВМС в Европа. А и си криел получената информация. Ханс каза, че за момента не съществуват никакви планове. Не се предприемат никакви действия.
— Седим си с пръсти в задника и чакаме някой да ни каже какво да правим. Мама му стара, Дик, загубихме един от най-добрите си моряци. И какво правим? Само си говорим, мамицата му. — Погледна ме. — С какво мога да помогна?
Казах му какво бях искал от Ранди Реймън. Ханс поклати глава.
— Не, това няма да стане. Той просто ще изтича при адмирал Прескът.
Е, през следващите тридесет и шест часа моите хора щяха да дойдат и за тях ми трябваше място и снабдяване. Ханс си отбеляза в бележника и промърмори:
— Готово.
— Има едно по-сериозно нещо, старшина: ще искам да изкрънкаш за мен водолазен костюм и бельо, размер четиридесет и шест, дълго. Трябва ми утре сутринта, но никой да не разбере.
Химикалката на Ханс отново задращи върху бележника.
— Няма проблеми, сър, ще стане.
Казах му, че ще повикам и останалите си стрелци от „Зелената група“ — общо два взвода. Вероятно щяха да долетят във въздушната база за специални операции в Менденхол. Ще им трябват легла. Ханси записа и това в бележника си.
Казах, че най-важното е да се събере истинска тактическа разузнавателна информация — информация извън нормалната верига, — за да можем да намерим тангата, които бяха убили командващия, и да им наритаме задниците. Вече си бях помислил да се обадя на приятелите си от Британските специални сили, но отхвърлих идеята. Твърде сложно беше. Исках да действам сам.
— Няма ли да се координираш с британците?
Честно казано, не бях мислил за координиране. Адмирал Секрест беше моят командващ и затова гледах на задачата като едностранна, докато не постъпи нова заповед, и казах това на Ханси.
— Не съм сигурен дали е разумно, Дик. — Подхвърли ми още една бира. — Британците не обичат самостоятелните операции на своя територия — това обижда вроденото им чувство за ред.
— Аз смятах, че „вроденото чувство за ред“ е типично за вас, швабите.
Усмихна се.
— Да, но и те го имат. — После стана сериозен. — Внимавай. Адмирал Прескът пикае газ от яд, че си тук, и не му пука дали другите знаят за това или не.
Значи ножовете вече бяха извадени. Добре. Бях свикнал с това.
— Ще го целуна по устните, като го видя. Ранди спомена, че бил излязъл да вечеря.
Ханс направи гримаса.
— Да, със сър Обри Дейвис, оня тъпанар, дето се занимава с шпионите.
— Тъпанар? Аз мислех, че е много голяма работа.
— Може би тъпанар не е подходящата дума, но със сигурност прилича на задник с тоя тъп монокъл на лицето си. И все пак е опасен политик, няма две мнения. Не го подценявай, полковник. Той е истински проклет Макиавели, получава дори от министър-председателя всичко, което си поиска. Всичко. Това е най-хладнокръвният кучи син, когото съм срещал. Не се бои да прати хора на смърт, повярвай ми — говори се, че засилил шестима нещастни задници за пушечно месо само за да докаже някакво политическо твърдение.
— Например? — запитах със съмнение.
31
Брат на крал Ричард, управлявал страната в отсъствието му и бил много жесток към хората. Робин Худ ги спасил от него. — Б.пр.