• Вкарали са миниподводница във вражеско пристанище, слезли са или от кораб-майка, или са прекосили с нея Ламанша и са отишли точно на сто метра от целта си.
• Проникнали са в системата за сигурност на Кралските военноморски сили (е, тя не беше много добра, но все пак са го направили) и са поставили мината си точно под сходнята, по която е трябвало да минат командващият и адмиралът на флотата.
• Поразили са целта и са се измъкнали без никакви следи.
• Когато ги бяха нападнали, убиха голям брой от враговете си, създадоха объркване и посяха ужас.
Изглеждаха ми прекалено добри. Освен това не приличаше на нито една позната проклета терористична операция. Не, това беше работа на професионалисти. Хората, които са я извършили, си ги биваше. Имали са пари, обучение, опит. Бяха воини. А това ги правеше много, много опасни, мамицата им.
Освен това командирът на Специалните сили на ВВС беше информирал постоянния военен съвет на служители от най-високо равнище в Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и разузнаването за събраната от него информация. Групата, която се наричаше Стая за консултиране на министрите от кабинета, беше известна като КОБРА69. Сър Обри Ханском Дейвис представляваше Министерството на отбраната в тази група, което означаваше, че той е знаел за „Синовете на Горни Вакъф“ най-малко двадесет и четири часа преди първата ми среща с Джеф и лорд Брукфийлд.
Видях как вените по големия врат на Мик пулсират, когато му казах, че според мен човекът с монокъла, както наричах сър Обри, не е разкривал доста сериозна оперативна информация.
Мик се намръщи.
— Изглежда, почти е искал операцията на Джеф да се провали.
И аз виждах нещата така. Разказах на Мик за непланираното си пътуване до Хампстед през деня и че възнамерявам да огледам къщата на лорд Брукфийлд.
— Това може да е опасно за кариерата ти.
— Кариера ли? Каква кариера?
— Добре де, добре. Знам, че пет фъшкии не даваш за — как му казвате вие, американците, по дяволите? Пътеката към кариерата?
— Пътя към кариерата.
— Пътя към кариерата. Но шпионска операция — рисковано е. Дори и за нас. Особено за теб. — Лицето му беше сериозно. — Освен това не бих си въобразявал нищо. Знаеш колко шибани и измамни са шпионите. Поводът за срещата с тези пакистанци може да е всякакъв.
Вървяхме двадесетина метра, без да разговаряме.
— Ето защо искам да видя какво има вътре — отговорих. — Може да излезе какво ли не.
— Умник. — Бяхме обиколили площада веднъж и половина. Мик ме насочи към Бъркли стрийт. — Ще се разходя с теб до клуба на Специалните сили.
— Ти къде живееш?
Намигна ми сластно.
— В „Белгрейвия“. С една приятелка.
Нападнаха ни в приличащия на лабиринт подлез под ъгъла на Хайд парк. Вероятно в Лондон има дузина такива подлези. Този — един от най-големите — е почти една трета миля от единия до другия край. В него има над дванадесет входа и осигурява път на пешеходците под безкрайния автомобилен поток по трите най-натоварени улици на Лондон — Гроувнър скуеър, Пикадили и Парк лейн, където се сливат в едно при ъгъла на Хайд парк.
През деня в лабиринта от бетонни тунели, облицовани с плочки, свирят улични музиканти с китарите си. Тълпи от хора се блъскат, за да минат. Късно вечер тунелите стават призрачно, злокобно тихи. Шумът от автомобилния поток изчезва, когато си на шест метра под земята. Но все пак се чува ехо от стъпките. Гласовете се носят надалеч.
Бяхме слезли по стълбите от Пикадили до хотел „Интерконтинентал“ от другата страна на арката на Уелингтън70, когато разбрахме, че не сме сами. Точно в такива моменти антените се вдигат. Не беше нужно да предупреждавам Мик. И неговото тяло, както моето, беше променило стойката си. Промяната бе незабележима, но я имаше. Внезапно и духом, и телом бяхме станали агресивни. Излъчвахме смърт.
Добре, добре, любезни читателю. Знам, че ще ме обвините в псевдомъжкарски психобръщолевици. Е, както казваше Ев Барет, „слушай и се учи, момченце, защото пак ще срещнеш този материал“.
Разказ: като младеж великият японски воин и майстор на сабята Миамото Мусаши посетил един манастир, където преподавали някакъв боен метод. Вместо да го посрещнат с добре дошъл, при влизането си Мусаши се натъкнал на враждебно отношение. Накрая един от най-добрите ученици на школата го предизвикал на бой. Мусаши го убил с един-единствен удар на дървена сабя.
70
Първи херцог на Уелингтън — титлата на Артър Уесли (1769–1852 г.) — британски воин и държавник, премиер-министър, разбил Наполеон при Ватерло през 1815 г. — Б.пр.