Прекарахме остатъка от вечерта пред телевизионния екран, за да видим дали нашето спречкване беше стигнало до новините (стигнало беше — съобщиха за схватка между фракции на скинхеди, което ме озадачи — всъщност кой прикриваше всичко — правителството или лошите). Пихме джин „Бомбай“ и обсъждахме ситуацията.
Кой, по дяволите, беше пуснал тези задници по петите ни? Защо?
Първият въпрос на Мик ме накара да се усмихна:
— Добре, Дик, кой иска да те види мъртъв?
Засмях се.
— Цяла нощ е пред нас, за да си отговорим, нали?
И след три часа не бяхме стигнали до никакво заключение, но поне решихме някои неща. Най-важното — че е време да нападаме. С помощта на Ханси щях да събера стрелците си тихомълком и да се измъкнем от града, преди Пинки да се усети.
Имаше и нещо друго: Мик се тревожеше, че след като веднъж са направили опит за покушение срещу нас, ще опитат пак. Не знаехме дали скинхедите търсеха Мик или мен. Мик беше оставил една дълга следа от трупове от ИРА в Ълстър, всъщност ИРА обещаваше двадесет хиляди лири награда за скалпа му. Затова той реши проблема, като извади и двама ни от обращение. Преместихме базата си в един център на Специалните сили на ВВС извън Лондон за обучение по бойни действия в условията на населени места. Това бяха шестстотин акра със сгради, хангари, тунели, пътища и канализация, до едно секретни и разположени на не повече от петдесет и пет мили от Пикадили съркъс.
Мястото беше познато като СЗУБ (от Съоръжение за Запознаване с Уличния Бой). Там Специалните сили разработваха и доизглаждаха сценариите за действие при отвличания на самолети или влакове, изработваха нови хватки за спиране на автобуси, коли и камиони и измисляха нови смъртоносни начини да се справят с терора в градовете. Охраната на кралицата също тренираше тук. Също и групите по трима души на Специалните сили за „мокри“ операции, които действаха с разузнавателните служби при отвличането и неутрализирането на танга от ИРА така, както ние излизахме във Виетнам с „Християните в действие“72, за да отвличаме и убиваме кадри на Виетконг.
Операциите си за убийства наричахме „изнасяне на боклука“. И Специалните сили използваха подобен термин. Наричаха ги „извозване на отпадъците“.
Четиридесет и осем часа по-късно бяхме създали съвместен команден пост в СЗУБ, далеч от наблюдателите на сър Обри и от мрънкането на Пинки. Навярно сега Фъшкията ми беше двойно сърдит — първо, бях успял да се отърва от заповедта за арест дори без да искам разрешението му. Второ, командирът на най-елитната антитерористична група на Великобритания беше поискал аз и хората ми временно да бъдем назначени към поделението му.
При това искане Пинки автоматически отказа. Изстреля залп телеграми до Пентагона. Аргументите му бяха, че съм американски офицер и не трябва да бъда подчиняван на англичанин (никак не се беше притеснил да ме подчини на Джеф Лайъндейл, но това си беше за тогава, а сега е друго). Според него, след като съм нарушил заповедта, като съм пребил бедния стар Джеф, трябва да бъда снет от командния пост. Имаше и намеци, че през по-голямата част от времето съм пиян и следователно негоден за командния пост.
Но Мик също знаеше правилата на тази игра. Накара стария си другар по оръжие, бившия командир на Специалните сили с най-много отличия, генерал сър Питър де ла Билие, да се обади на своя стар приятел, един четиризвезден армейски плъх, когото ще нарека Каш Харис.
Сега Каш завеждаше Командването на специални операции в Щатите. Има един дебел тефтер с много листчета между страниците. Затова извадил едно от тях с написан телефон. Обадил се на стария си приятел Том Крокър, генерал с четири звезди, който по една случайност беше заместник-председател на Комитета на началник-щабовете. Когато Каш играел като защитник в академията в Уест пойнт, Том Крокър бил любимият му нападател.
Генерал Крокър направил това, което умее най-добре: затичал с топката. С дълги крачки пробягал край тъч-линията, заобиколил защитата, като влязъл през една странична врата с ограничен достъп и цифров код и се насочил право към скривалището-офис на председателя на Комитета на началник-щабовете, генерал от Военноморските сили на име Барет, също с четири звезди. Нека направим сметка. Четири плюс четири плюс четири е равно на дванадесет. Пинки — помните го — има само три звезди. Не му достигаха девет, за да опита да направи нещо във връзка с агресивната политика на Мик.
72
Друго тълкование на съкращението ЦРУ (CIA: Central Intelligence Agency — Централно разузнавателно управление, и Christians In Action — Християни в действие). — Б.пр.