Сега, когато устата на Пинки временно беше затворена, ние заживяхме в СЗУБ. Идеална ситуация: не само че официално ни бяха назначили към Специалните сили, но нито Пинки, нито някой друг имаше представа къде сме.
През първите няколко дни си поиграх на „стой си вкъщи“ и по секретния телефон задействах обезопасителната си мрежа. Обадих се на стария си приятел Тони Меркалди в Разузнавателното управление към Министерството на отбраната в Щатите, както и на Ирландеца Кърнан в безименната агенция. С шмекеруване, ласкателство и заплахи успях да измъкна обещание да направят необходимите фокуси, за да преместят два спътника VELA или „Лакрос“ за няколко седмици. Стиви Уондър звънна на няколко приятелчета във Винт Хил Стейшън и ги убеди и те да си поиграят с прекъсвачите и циферблатите. Мик, Бог да го благослови, пусна в ход хитрините си върху момчетата в Челтънъм, където се намират Големите уши на Великобритания. Когато отиде до Лондон, проведе разговор със свои хора от разузнаването, за да разбере какво са замислили лошите.
След седемдесет и два часа бяхме разработили половин дузина варианти. Конкретни? Не. Възможни? Certainement73.
Казах на Мик, че независимо от броя на вариантите и от броя на заподозрените, все пак трябва да влезем с взлом във вилата на лорд Брукфийлд в Хампстед.
Мик не одобряваше идеята за шпионската ми операция. Смяташе, че рискът е твърде голям, че няма достатъчно доказателства.
Аз изтъкнах своите аргументи. Всичко се свеждаше до един неоспорим факт: лорд Брукфийлд беше посочил с пръст към „Синовете на Горни Вакъф“ като виновници и по този начин напълно беше отклонил ответните действия на британците.
Да, Мик призна, че е така.
— Но колкото повече разследваме, толкова повече изглежда, че „Синовете“ са провели операцията.
— Разбира се. Може би те са извършили убийствата. Но причините са други.
Обясних му теорията си за дезинформацията. Освен това, след като „Синовете на Горни Вакъф“ се бяха взривили по съвсем удобен начин, то не оставаше кого да разпитат за мотивите. Добавих и че в подобни случаи инстинктите ми рядко ме лъжат.
— Ако сами не огледаме, няма да сме сигурни. Тук има прекалено много шибани лабиринти и огледала.
Мик въздъхна. Вдигна очи нагоре. Но накрая се съгласи, че за нас залогът е твърде голям и трябва да влезем. Ако се откриеше, че лорд Брукфийлд е чист като белия сняг, то всичко щеше да е много добре — подозренията се прехвърляха върху сър Обри или дори Джеф Лайъндейл. Но ако откриехме, че лордът е виновен, тогава щяхме да знаем как да се оправим с него.
С Мик се разходихме до Лондон и започнахме да разузнаваме из Хампстед. Междувременно наредихме на хората си да започнат обучение по осемнадесетчасов график за концентрирана стрелба и оплячкосване. Взехме оръжия и муниции от оръжейника на Специалните сили — автомати MP-5, черни дрехи „Номекс“, укрепени с кевлар на лактите и коленете (Не ви ли се струва, че след Виетнам не мога да се откача от работа в черни пижами? На мен така ми се струва.), качулки (обикновено ги наричат шапки „Балаклава“), бронирани жилетки, противогази със засекретени радиотелефони, както и кобури с пистолети. Специалните сили предпочитат старомодните „Браунинг Хай пауър“ с единично действие. За нас, американците, Мик предостави пистолети „Глок“ 9-ти калибър. И така, въоръжени и опасни, взехме петдесет хиляди куршума и се заловихме за работа — опреснявахме уменията си, надпреварвахме се с най-добрите стрелци на Специалните сили за чаши най-хубава бира.
Защо всичките тези куршуми? Защо толкова упражнения? Отговорът е прост. Антитероризмът има една-единствена цел — да улучиш лошия първи и да направиш всичко необходимо той (тя, то) да не може да стане повече. Трябва да можеш да стреляш, без да се замисляш. Просто от рефлекс. Затова е цялото това обучение с оръжието.
Вижте, за един стрелец от „Зелената група“ най-трудната работа е да стигне до целта. Лесната работа е да убиеш кучия син. Помните ли, като ви казах, че тактиката на стрелбата в стресова ситуация е умение, което се забравя за броени дни? Окей, ето сега останалата част на уравнението. Представете си, че натискате спусъка и уцелвате мишената си с два куршума — при обучението това е карта с размери пет на осем сантиметра. В реалния живот тя е въоръжено и опасно танго — след като вие (моля, изберете едно от следните неща):
• сте бъхтили да преплувате две мили, а температурата на водата е под десет градуса;