Нямаше начин да влезем през покрива, без да го пробием. На два метра под билото на покрива видяхме прозорец. Мик и аз хванахме Уондър за краката и го спуснахме надолу с главата, за да провери много внимателно дали няма аларма.
— Не. Тоя не е защитен. — Отвори го и се вмъкна вътре. — Слизайте, водата е чудесна.
Томи завърза двете въжета едно за друго, завърза ги за комина и ги хвърли от покрива. Един по един се спуснахме и влязохме през прозореца.
— Вътре сме — прошепнах на часовите си. Беше лесно — почти прекалено лесно. Но аз исках да вляза.
— Проверка — обади се Карлос. — Тук е тихо.
— Добре. — Намирахме се в стая, която, изглежда, е служила за прислугата. Беше малка — не повече от два и петдесет на четири метра. Имаше легло с желязна рамка, чиято пружина висеше забележимо, масичка и люлеещ се стол, както и малък гардероб. Малко окъсано килимче като за молитви лежеше до края на леглото върху стария линолеум.
Открехнах вратата.
— Да тръгваме.
Слязохме по едно стръмно и скърцащо стълбище. Никак не ми хареса шумът, който вдигахме. Стигнахме втория етаж и продължихме надолу по изтърканите дървени стълби. На първия етаж спрях пред малка масичка за иконома. Отгоре имаше поднос с няколко чаши. Потърках една — пръстът ми остави широка диря в прахта по нея.
— От доста време не е имало хора тук.
Отворих вратата пред себе си. Помните ли онова старо телевизионно предаване „На горния етаж, на долния етаж“? Е, ние се намирахме на долния. Сега беше време да видим как живее другата, богатата половина на човечеството. Влязохме в богато украсена дневна стая. Мебелите бяха в стил Луи XIV. Гоблените — от Обюсон75. Стените — боядисани в яркочервено и очертани с бяло и златисто. На една от тях висеше гоблен, а на другата — огромна картина с ловна сцена от някой от старите майстори. Имаше и венецианско стъкло и месингови статуетки от Тоскана. От двете страни на тапицирания с раиран плат диван стояха огромни свещници.
Шашна ме шкафът под гоблена. Дълъг два и половина и висок два метра с инкрустации от седеф в черното дърво.
Ченето на Томи увисна в захлас.
— Това е старинен сирийски сватбен сандък — със страхопочитание изрече той. — Сигурно е на триста години. Само веднъж съм виждал такъв — в един музей в Дамаск, но тоя е по-хубав.
Другите стаи бяха също толкова богато и пищно украсени. Но ние не бяхме туристи. Чакаше ни работа.
Томи се зае с дневната, хола и библиотеката. Уондър се смъкна в мазето, за да огледа кухнята, килера и избата. Мик и аз се захванахме с кабинета на Брукфийлд, скрит зад фино изрисуван коридор на втория етаж до спалнята му.
Трудно е да търсиш нещо, без да знаеш какво е то. Разгледах книгите върху настолната масичка на лорд Брукфийлд — Коран и Библия, класическата версия на крал Джеймс. Единствените други книги бяха „Свирепия“ и „Свирепия 2: Червената клетка“. Разлистих ги. Беше подчертал някои пасажи, а други — отбелязал с флумастер. Изглежда, се е опитвал да ме опознае. Познавай врага си и така нататък. Пъхнах ръка под дюшека, за да проверя дали не е оставил някакви листа. Нямаше нищо.
— Уондър? — Бях го изпратил да открие и провери отново алармените инсталации. Не искахме да задействаме някакви пластини под килима или детектори на движение.
— Казвай — прозвуча гласът му ясно и чисто в ухото ми.
— Има ли нещо?
— Всичко е наред. Това е система с гайки и болтове. Сигурно, когато лорд Брукфийлд я е монтирал, се е опитвал да си спести някое и друго пени. А ако разбирах от вино, сигурно щях да се впечатля много. Чувал ли си за вино „Шато Петрус“?
— Не.
— И аз. А тоя има стотици бутилки от него. И при това са стари — 1955, 1961, 1966.
— Томи…
— Тук всичко е наред, шкипере. Нищо подозрително. — Замълча. — Хей, Уондър…
— Да?
— „Шато Петрус“ ли каза?
— Ъхъ.
— Ами това струва около хилядарка за бутилка, в зависимост от годината.
Уондър, обикновено спокоен, се стресна.
— Майтапиш се!
Точно сега не бяха нужни разговори, а резултати.
— Хей, задници такива. Я се хващайте на работа.
Обърнах старинния копринен гоблен, за да видя дали под него няма скривалище. Нищо. Обърнах се към Мик, който претърсваше шкафа за книги.
— Откри ли нещо?
Разочарован, поклати глава.