— Не, дотук всичко е чисто.
— Трябва да има нещо.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото така.
— Това не е довод, Дик.
— Слушай, тоя не е чист. Знам го. Чувствам го.
— Чувствата не доказват нищо.
Поклатих ядосано глава.
— Знам, знам.
Приключихме със спалнята и започнахме систематично претърсване на кабинета на Брукфийлд. Преснимах красивото му кожено тефтерче с адреси, страница по страница. Надявах се да излезе нещо. Отключих с шперц ключалката на масата му за писане от осемнадесети век. Чекмеджето беше празно. Понечих да го затворя, но се досетих за една от моите заповеди: Не си въобразявай. Измъкнах чекмеджето и го обърнах с дъното нагоре — понякога хората залепват документи към дъното на чекмеджетата. Брукфийлд не беше от тях. Опипах с ръка целия отвор в масата. На дъската в далечния край на масата беше затиснато нещо като визитна картичка. Извадих я и я разгледах. Визитна картичка — дебела пергаментова хартия на туристическа агенция на улица „Бъртън“ в Мейфеър76. С гравирани букви беше написано „Дорийн Симс“. Пъхнах я в джоба си.
В ухото ми прозвуча гласът на Гадния:
— Един полицейски микробус зави от Хай стрийт.
— Гасете фенерчетата. Махнете се от прозорците.
Карлос прошепна:
— Минават край черквата. Всичко е спокойно.
Настъпи тишина.
— Спряха пред къщата.
Ние вътре затаихме дъх. Сфинктерът ми се сви.
— Проверява вратата.
Чакахме.
— Отива отзад.
Никой не помръдваше.
В мозъка ми проникна гласът на Гризача:
— Проверява задната врата.
Господи, тия трябва да са минали точно покрай Гризача, който се беше скрил в храстите до стаите за прислугата.
Гласът на Карлос:
— Излиза още един.
Исусе Христе, какво става?
— Докладвай — прошепнах.
— Почивка за по цигара — отговори Карлос. — Облегнал се е на джипа като Джеймс Дийн77.
Спрях да се потя.
— Първият се връща — обади се Гризача с очевидно облекчение в гласа. — И двамата се облягат на джипа и пушат.
— Ееее, страхотно — дочух гласа на Гръндъл. — Ако знаете какви кръгчета правят с дима!
— Млъквай, че мамицата ти!
Чакахме в полуздрача. Накрая Карлос даде сигнал за отбой. Гризача въздъхна шумно.
— Кучият му син стъпи точно върху лявата ми ръка.
— Късметлия — нали си биеш чикиите с дясната — захили се Пачия крак.
— Да ти го начукам.
— Хей, хей, момчета, това е сериозно. Нека поддържаме оперативната сигурност.
Пачия крак отговори разлигавено:
— Както кажеш, шкипере! — и се захили като луд.
Половин час по-късно бяхме далеч, седяхме спокойно в „Масоните“ и се наливахме сърцато с бира. Пачия крак ни водеше с шест и се чувстваше отлично.
Освен тефтерчето с адреси и визитката къщата беше идеално чиста. Или поне ние не бяхме открили нищо. Изпих три четворни джина в бърза последователност, но дори и те не подобриха настроението ми. Бях разочарован. Отчаян. Объркан. Бях се надявал на резултати. Но не открихме нищо друго, освен че лорд Брукфийлд живее в безупречен дом, че е купил и двете ми книги и е използвал услугите на туристическа агенция в Мейфеър.
Но ако, както смятах аз, лорд Брукфийлд е терорист или поне симпатизант на терористите, това беше необичайно. Тангата и хората около тях са склонни да оставят хартийки около себе си. Като се започне от дните на Дългия поход на Мао, премине се през престоя на Фидел Кастро в Сиера Маестра и се стигне до кампанията на Че Гевара в Боливия, всеки беше водил дневници, журнали, бележници и други подобни. В Салвадор партизаните от FMLN се мъкнеха натам-насам с тонове хартия в раниците си. Както казваше Ед Кор, един от добрите ни посланици в Салвадор: „Когато не размахват оръжието, размахват моливи.“
Затова празната къща на лорд Брукфийлд ме разочарова. А я прегледахме съвсем внимателно. Томи знае всичко за старинните мебели. Има ли тайно чекмедже, ще го намери. Нямаше такива. Стиви огледа всички стени, търси тайни коридори, сейфове за документи и други неща. Нямаше такива. Мик провери подовете, таваните, че дори и електроинсталацията. Не намери нищо необичайно.
Липсата на доказателства говореше красноречиво, че Брукфийлд не участва, и Мик не се поколеба да изрази това мнение. Но нещо липсваше. Защо? Защото интуицията ми подсказваше, че не е чист. А моята интуиция рядко ме лъже.