— Много мило от негова страна.
Взе картичката и я огледа небрежно. После ме погледна с любопитство.
— Отдавна ли познавате лорд Брукфийлд?
— Не. Наскоро ни запозна общ приятел. Тук съм по работа. Но пътувам много.
— Разбирам. — Върна ми картичката и ме погледна с топла усмивка. — Е, много мило от негова страна. Аз съм уреждала пътуванията му само два пъти — до Италия преди два месеца и сега до Ница.
— Изглежда, знае как да оползотворява отпуските си?
— О, не мисля, че в Италия отиде за отпуск. Заведе със себе си мистър Стюарт и петима съдружници.
Кимнах.
— Да. Разбира се. И отидоха…
— В Абруци. Всъщност в Пескара, на адриатическия бряг.
Посочи към огромна стара карта на света, която висеше в рамка на стената зад бюрото си.
Вдигнах поглед и го спрях върху Италия. Ако тя прилича на ботуш, то Абруци се намира по средата на прасеца. Отново погледнах и този път забелязах нещо — град Пескара. Намираше се точно срещу югославския град Сплит.
Сплит в Хърватско беше една от най-големите бази на бившите Югославски военноморски сили. Освен това беше мястото, откъдето — съгласно източниците на информация на лорд Брукфийлд — „Синовете на Горни Вакъф“ са откраднали миниподводницата „Фока“ и са я използвали, за да взривят кораба на нейно величество „Маунтбатън“ и да убият командващия.
В случай обаче, че са го сторили те.
Хей, възкликвате. Сега пък какви ги дрънка Дики? Защо така изведнъж се чуди дали „Синовете на Горни Вакъф“ са убили командващия, след като има толкова много потвърждаващи доказателства?
Щом питате, ще ви кажа.
• Първо: Аз бях единственият, който потвърди, че намереният от мен стабилизатор за подводница е бил доставен на Югославия преди три години.
Елемент на Мърфи: Лорд Брукфийлд беше казал, че е открадната от „Синовете на Горни Вакъф“. До този момент дори сър Обри, чиито информационни мрежи са адски добри, не знаеше за тази група босненски танга.
• Второ: Сър Обри и Мик Оуен бяха потвърдили съществуването на групата.
Елемент на Мърфи: Но нито сър Обри, нито Специалната бойна ескадра можеха да кажат дали точно „Синовете на Горни Вакъф“ са откраднали подводницата. Със сигурност знаехме само, че един стабилизатор от откраднатата подводница е намерен в главния канал на пристанището в Портсмут.
Това ми остави доста въпроси за размисъл и неприятни предположения.
Знам, че не съм ясен. Но ме следвайте и ще разберете какво говоря.
Един от най-важните елементи на шпионството и специалните операции е заблудата. Например по време на войната в Персийския залив един мъничък взвод тюлени успя да убеди две иракски дивизии, че са заплашени от десант на съединения на морската пехота. Измамата им, която се състоеше в обозначаване на плажа така, сякаш е подготвен за акостиране на войници, взривяване на препятствия и използване на други форми на обезпокояване, караше иракските дивизии да останат в района на град Кувейт — стотици мили от мястото, където щеше да бъде извършено истинското нападение.
В света на шпионите, който великият майстор на шпионажа Джеймс Джийзъс Енгълтън78 наричаше „пустиня от огледала“, измамата изисква не просто взвод тюлени и петдесетина килограма пластични експлозиви.
Целта е да се създаде поредица събития или факти, които убеждават противника ви, че възнамерявате да вършите едно нещо, докато всъщност се готвите да направите точно обратното.
За да постигнете това, давате на противниците си известно количество истинска информация — в края на краищата те биха се усетили, ако всичко е лъжливо. Но заедно с истинската информация пускате това, което в бизнеса наричат „черна информация“ — дезинформация (виждате ли — казвах ви, че отново ще срещнем този материал).
Както и да е, възможно е истината да е 95 процента и измамата — само 5, но това често е достатъчно: а) да убеди вашия противник, че всъщност се е натъкнал на нещо истинско, и б) да го накара да действа съобразно тази информация и когато се провали, дори да не усети, че са го изиграли. Успеете ли, ще се чувствате като в оня стар филм, „Ужилването“, в който лошият — Робърт Шоу — си тръгва, без дори да разбере, че всъщност Пол Нюман и Робърт Редфорд са му го начукали.