Выбрать главу

3. Съществено необходимо е пълно междуведомствено сътрудничество.

4. Заместник-командващият военноморските операции не трябва да се влияе от намесата на чужди правителства, защото това е вътрешен въпрос на Военноморските сили на САЩ.

5. Заместник-командващият военноморските операции трябва да бъде информиран ежедневно относно настоящото.

6. (Подпис): Пинки Прескът III
Вицеадмирал от Военноморските сили на САЩ
Заместник-командващ военноморските операции

Част трета

Чарли

Глава 11

Едно от най-важните учебни упражнения, които бях измислил като командир на „ТЮЛЕН-група 6“, беше бягството от плен — вземах документите на всички — паспортите, шофьорските им книжки, военните им документи, кредитните им карти и т.н., — а след това им давах задача да стигнат от точка А до точка Б за определено време. Старият ми приятел Чарли Бекуит беше създал подобно упражнение за „Делта Форс“, но техните тренировки почти винаги се провеждаха в КОНУС-а — континенталната част на Съединените щати. Моите почти винаги се провеждаха навън. Пусках момчетата си в Брюксел с белгийски франкове на стойност 20 долара и им казвах, че искам да се срещна с тях след деветдесет и шест часа в някоя закусвалня в Рим на „Пиаца навона“. Изсипвах ги от някой камион близо до Франкфурт, давах им сто дойче марки и листче хартия с адрес в Лондон. Приземявах ги на плажа на двадесет мили от Александрия, оставях им шепа египетски паунди и адреса на вила в Кипър. Мятах ги от някой самолет над Гватемала и им казвах, че ще ги чакам в някой бар в Сан Салвадорската zona rosa83.

Не всички се справяха еднакво добре. Всички тюлени могат да гонят мадамите, да пият бира, да помпат мускули, да плуват в продължение на мили, да се хвърлят от самолети и да се ориентират под вода. Някои могат да убиват. Трябваха ми мъже с неконвенционални таланти. Освен изредените по-горе — да изпълняват всякакви роли и да омайват със сладки приказки на няколко чужди езика. Исках измамници, които да могат да оцеляват във всякакви условия без помощта на военната система — всъщност без помощта на никаква система. Нуждаех се от хора, които да не се чувстват застрашени, ако бъдат изоставени след провеждането на мисия и трябва сами да се доберат до безопасно място. Тези, които се справяха най-добре по време на малките ми туристически разходки без водач из Европа, Близкия изток и Южна Америка, оставаха с мен; тези, които не се справяха, изхвърлях зад борда.

Това упражнение не беше приумица: по време на иранската спасителна мисия през 1980 г. двама тюлени, ще ги нарека Клайн и Джоуи, отидоха в Техеран, преоблечени като цивилни, за да помагат на „Делта Форс“. След прекратяването на операцията Клайн се промъкна през повече от шестстотин мили вражеска територия, за да стигне до Турция. Джоуи показа измъкване от чужда територия точно под носа на аятоласите в Техеран. Поучих се от техния опит.

Сега, гледайки в листа с бланка на командващия, който Ханси беше оставил за мен в „Козата“, разбрах, че аз и хората ми се намираме в толкова голяма опасност, колкото Клайн и Джоуи през 1980-та година, само дето враговете ни не бяха тълпа шиитски танга, а Военноморските сили на САЩ. Над мен тегнеше обвинение в убийство. Хората от „Зелената група“, които бях взел със себе си в Кайро, щяха да бъдат обвинени в съучастие. Ники Гръндъл Гадния седеше в мазето на Норт Одли стрийт №7 зад петсантиметрова стоманена врата.

А да не говорим, че някъде близо до Ница, в Южна Франция, лорд Брукфийлд и пакистанските му приятели вероятно сърбаха шампанско и крояха планове. Трябваше да разберем какво замислят и да го предотвратим.

Обмислих всичко отново. Всъщност нещата можеха да бъдат далеч по-лоши. Моята група от Кайро носеше документите на Фреди Фалшификатора — никой не знаеше за тях, защото дойдохме в Англия с истинските си имена според военните лични карти. Това означаваше, че имахме резервни паспорти и шофьорски книжки, повечето за Британската или за Европейската общност. Имахме петдесет хиляди английски лири в брой — парите на Азис, три от най-добрите кредитни карти на Фреди и дрехите на гърбовете си.

О, разбира се, нямахме оръжие, екипировка, тилова подкрепа и разузнавателни данни. Но можехме лесно да се сдобием с всичко необходимо. Освен това притежавахме най-важните елементи за победата: сурова енергия, смелост, решимост и абсолютна воля за успех.

вернуться

83

Кварталът с червените фенери. — Б.пр.