Знам всичко това, защото Томи и Хауи ги бяха проследили в града и Томи, който говори френски отлично, също влязъл в ресторанта. Обедът продължил час и половина. Томи каза, че не бил ял по-хубав кускус, а vin du Provence98 в гарафата трябва да е било Chatkauneuf-du-Pape. Пет фъшкии не давах за яденето и пиенето, по дяволите. Интересуваше ме какво са си говорили. Но Томи не знаеше. Говорили на арабски. Имаше и новости: след обяда Хауи проследил лорд Брукфийлд обратно до вилата, а Томи останал с новия. И познайте къде е отишъл този нов. Поел по пътя към летището и влязъл право през портала на същата проклета Installation Nucleaire Numero Douze99, където си бях играл на жмичка като жабче.
Това очерта много възможности, но нито една от тях не беше приемлива. Например знаех от похождението на „ТЮЛЕН-група 2“ от името на ЦРУ, че „Номер 12“ наистина беше ядрен реактор размножител, който произвеждаше плутоний, годен за използване в оръжията.
О, сбърках. Вероятно това все още е строго секретна информация. Моля ви, напишете декларация, че няма да издавате на никого тази малка тайна на „Християните в действие“, напишете името си в долното поле, откъснете я и я изпратете на адрес: ЦРУ, Пощенска кутия 12627, Рослин Стейшън, Арлингтън, VA 22209.
Добре, добре. Знам, че точно като моя грамотен и пословично скептичен редактор питате защо съм толкова мнителен. В края на краищата лорд Брукфийлд просто беше ял с един арабин в ресторант, където сервират страхотен кускус, а после гореупоменатият арабин се върнал на работа в съседната ядрена електроцентрала с реактор размножител.
Е, любезни читателю и скептичен редакторе, подозренията ми се основаваха на няколко пасващи си елемента. Първо, никой не прави подобни проверки дали го следят, без да има основателна причина за това. Второ, той пътуваше с чифт пакистанци. Е, Пакистан е от онези ислямски страни, които почти са разработили ядрено оръжие. Трето, всички специалисти по тероризма смятат, че стане ли дума за разпространение на оръжия сред терористичните групи, два вида пораждат най-голяма тревога: 1) ядрените, и 2) химическите/биологическите оръжия.
Затова в главата ми започнаха да се разиграват няколко сценария. Нито един не ме радваше особено. Например дали лорд Брукфийлд възнамеряваше контрабандно да изнесе малко, но смъртоносно количество обогатен уран или плутоний, за да може да си направи атомна бомба в пакистанските съоръжения? Може би искаше да прехвърли малко verbotten100 плутоний в Пакистан срещу приятен хонорар. Или пък, нали си е терорист по сърце, сигурно беше решил да постави достатъчно експлозиви в реактора на „Numero Douze“, за да изпари бреговата линия от Ница до Монте Карло. Единственият начин да разбера какво е намислил, беше да се промъкна в централата, да видя какво има там, а после да изготвя план за неутрализирането му.
Блъсках мозъка си, за да си спомня подробности за реактора от мисията на „ТЮЛЕН-група 2“, но, честно казано, всичко беше доста замъглено. Помнех само, че подходихме откъм водата, като с плуване заобиколихме летището и влязохме през една слабо охранявана ограда. Нищо друго не си спомнях. Времето прави такива неща с паметта ни или може би джинът. Може би, като видя централата отново, ще започна да си спомням.
В моя полза работеше фактът, че по принцип навсякъде по света атомните централи са разположени по еднакъв начин. Има ограда. Има съоръжение за достъп — портал. Има административна сграда. Има склад. Има групи цистерни, където съхраняват горивото за аварийните охладителни системи и помощните силови агрегати. Има екранирани съоръжения за съхраняване на отпадъците и накрая идва сградата на реактора — огромен електропроизводителен блок, който се състои от противоаварийно помещение, в което е разположен реакторът, турбинно помещение, където турбините преобразуват ядрената енергия в електричество, помощна сграда, където са разположени много от спомагателните системи, както и огромна охладителна кула, в която се охлажда прегрятата вода, преди да се рециркулира през парогенератора в активната зона на ядрения генератор.
Освен това, тъй като съм прониквал в такива военни съоръжения по целия свят още когато бях редник и Ев Барет ежедневно пъхаше големите си обуща 45-ти номер в задника ми просто за да поддържа съзнанието ми будно, знаех всичко за мерките за сигурност, срещу които щяхме да бъдем изправени — те изобщо не ме притесняваха. Охраната — ако има такава — ще е концентрирана около генераторния блок, склада и други оперативни зони. Останалата част от района е на мое разположение.