Стане ли дума за операции, аз се превръщам или в библейски пророк, или в поддръжник на еволюцията, или и двете, за да заблуждавам враговете си по-добре.
Например в началото беше словото. А в моята книга словото гласи, че човек трябва да еволюира. Трябва да се научи да лази, преди да проходи. И така на вечерта и утрото на първия ден ние започнахме да лазим по корем като змии и бавно и щателно напредвахме през боровинките и тръните по пясъчните дюни, за да открием слабото място на целта пред себе си.
Настъпи вечерта и утрото на Втория ден, което всъщност стана също през вечерта и утрото на Първия ден. И наистина Пачия крак и Хауи изплуваха около носа и дойдоха от морето — водни животни, които извършиха преход от водата към земята и така можаха да изследват половин миля солена равнинна почва между бреговата линия и самата централа.
И след деня настъпи нощ, и след нощта настъпи ден (не в буквален смисъл, любезни читателю, защото имахме само 107 часа, за да извършим всичко това) и проследихме техните служители, които идваха и си отиваха, и ние се разхождахме измежду тях и задигахме портфейлите им и наистина крадяхме личните им карти и шофьорски книжки, за да можем по-добре да възприемем техния облик, ако се наложи. Следяхме къртицата103 на лорд Брукфийлд, Андре Марсел Дало, известен ни като Марсел Мустака. Той беше надзорникът на контролната зала на енергийния блок и този пост му позволяваше достъп из цялата централа. Живееше добре — далеч над стандарта за човек на неговото място. Колегите му караха стари коли „Рено“ и „Пежо“. Андре се носеше из Ница в „Алфа-Ромео“. Колегите му донасяха обяда си в кафяви пликове. Той обядваше в модни ресторанти. Те живееха в тихо отчаяние. Той издържаше две метреси. Научихме, че Марсел Мустака обяснява богатството си с това, че семейството на жена му имало много пари. Ние обаче не мислехме така.
Защо ли? Защото Томи Т. и Стиви Уондър прегледаха луксозния апартамент на Андре, когато жена му и детето бяха на разходка. Там открихме, че старият Андре не е жабар — беше арабин. Всъщност тунизиец според паспорта му. А когато Томи пуснал компютъра IBM в хола, открил в програмата „Куикън за Уиндоус“104, че Андре слага пари в буркани от девет месеца насам. Много пари.
В четвъртък в 14,00 часа проверихме оградата на „Номер 12“. Двамата с Уондър преплувахме двестате метра вода от източната страна на централата, изпълзяхме през трънака и се маскирахме на двадесет и пет метра от двойната синджирна ограда с бодлива тел най-отгоре, които се намираха непосредствено над ЗАДНИК.
Питате какво е ЗАДНИК? Това е ЗАбелязващо се Дебело Нещо — И Кръгло, задници. Сещате се де, голяма бетонна постройка, която се среща във всички ядрени електроцентрали. Добре, ако сте смотани, нещастни, тъпи атомни инженери, които използват само правилната терминология според номенклатурата, ще кажете, че ЗАДНИК е „противоаварийно помещение“. Всички останали им казват ЗАДНИК, или КЕНЕФ, както в израза „Отивам до кенефа“. (Ако по време на ядрен „инцидент“ си в кенефа, се осираш!) Както и да е, оградите, разположени на десет метра една от друга, бяха защитени с редица микровълнови сензори.
Струваше ми се, че треперим достатъчно силно, че да задействаме сензорите — става ти адски студено, ако си излязъл от водата и лежиш напълно неподвижен в продължение на петнадесетина минути. Но очевидно вибрациите ни не се предаваха толкова далече. Затова хвърлихме няколко камъка към сензорите. Не последва нищо. Хвърлихме още няколко. След около четвърт час се появи един самотен каубой с фенерче. Обиколи около вътрешната ограда, за да търси с поглед следи в охраняваната зона между двете. Когато не откри нищо, изключи фенерчето и тръгна обратно към охранителния си пост, за да пие едно кафе.
Чакахме още петнадесет минути и отново започнахме да хвърляме камъни. Всичко се повтори: един човек от охраната дойде бавно, за да провери защо системата се включва. Не откри нищо и се върна в колибката си.
Хвърлихме още камъни. Пак излезе. Двамата с Уондър повторихме това още шест пъти. Накрая не последва никаква реакция. Очевидно нашият човек от охраната беше решил, че системата за милиони франкове е неизправна и няма нужда да изследва оградата всеки път, когато тя се задейства.
Остана ни да се справим с камерите. Познайте какво ще ви кажа — един агресор може да премине през оградата, стига да знае как да го направи, независимо че към него са насочени телевизионни камери. Как се прави ли? Е, в повечето случаи, като настоящия, ръководствата се убеждават, че трябва да инсталират двойна мрежа. Звучи добре, нали? След това им продават камери, които са насочени към оградите, за да може всеки, който минава през тях, да бъде засечен.