Един патрул от двама души се появи до ЗАДНИК. От вида им съдех, че са полицаи под наем, въпреки че след като се намирахме във Франция, вероятно бяха шибани правителствени бюрократи, защото всичките тези централи са собственост на RDF — Republique de France111. Дори нямаха радиотелефони. На раменете си носеха от онези часовници с диаметър 15 сантиметра в кожени калъфи, каквито, изглежда, носят пазачите по целия свят. Знаете ги — обикаляш по маршрута, на всеки пост има ключ, който поставяш в долната част на часовника и завърташ. Часовникът отпечатва номера на станцията върху диск, за да могат началниците ти да разберат, че си бил при станция X в точния час. Но не е важно дали си видял нещо нередно или не. Важното е, че си бил там. Проверката е записана на диска. Един от полицаите под наем носеше дозиметър „ANPDR-56“ — обикновен указател за алфа радиация.
Инстинктивно поисках да им направя ФЗС — Фрасвам, Завързвам, Скривам. Извадих палката от чорапа си и тихо тръгнах. Погледнах към Уондър — поклати глава и енергично размаха палец, насочен надолу.
Майната му. Защо не ми позволяваше да се позабавлявам? Поклатих глава, сякаш за да му кажа: „Не става.“ Но изведнъж разбрах какво имаше предвид с жеста си. Още четирима души от охраната се появиха иззад ъгъла. Той ги беше видял от мястото си.
Окей, ще ги чакаме. Легнах върху непромокаемата си торба. Стиви вече се беше проснал като палачинка. Изчакахме жабарите да си подадат цигари — „Житан“, ако се съди по миризмата на конска тор — и да запалят.
Пушеха и разговаряха, изпушиха цигарите и продължиха обиколката си. Уондър и аз направихме същото. Заобиколихме ЗАДНИК. Нямаше как да влезем в него. Постройката е плътно изолирана отвътре — няма врати, няма вентилационни отвори, няма нищо. Построена е от триметров плътен бетон, облицован с петнадесетсантиметрова плътна стомана. За да влезеш в отделението на реактора, трябва най-напред да облечеш специално изработен предпазен костюм, каквито има в обезопасената „кална стая“ в съседство с контролната зала. След това си закачаш дозиметър, за да проверяваш дали не получаваш твърде много РЕЧ. За онези от вас, които никога не са преминали краткия курс „Атомна физика“, РЕЧ е съкращение от Рентгенов Еквивалент у Човека — количеството йонизираща радиация, чието биологическо въздействие е равно на въздействието на един рентген лъчи.
Както и да е, след като ви проверят, преминавате през три херметични стоманени врати с дистанционно управление, за да стигнете до реактора. Не можете да носите нищо по-голямо от химикалка и не можете да изнасяте нищо. Дори Марсел Мустака не би могъл да скрие нещо, без да го видят двадесет и пет души.
От всичко това най-вероятното място оставаше съоръжението за съхраняване на радиоактивните отпадъци. Отидохме зад ЗАДНИК, като заобиколихме осветената тилна страна на генераторния блок и преминахме под серия огромни тръбопроводи към големия район за съхраняване на отпадъци.
Сградата се състоеше от две части. Първата представляваше огромна открита зала, в която се намираха парчетии, характерни за всички промишлени обекти — празни бутилки за азот, кислород и ацетилен, пирамиди от ръждиви двеста и петдесет литрови варели, в които някога е имало разтворители, почистващи вещества и смазочни материали, стари машини и бракувано оборудване.
Другата част беше затворен склад, в който се складираха радиоактивните отпадъци, генерирани от централата. В него би трябвало да има двеста и петдесет литрови варели с тежка вода, както и екранирани контейнери за отработените горивни пръти за реактора. Всичките те трябва да се намират под вода в басейн с размери петдесет на двадесет и пет метра.
Осъзнах, че съоръжението за радиоактивни отпадъци е идеално място за скриване на нещо, което не искаш да се намери и все пак да стои ясно видимо за всички. Хората не обичат да се навъртат около съоръжения за радиоактивни отпадъци, защото вероятността от съществуване на замърсяване е много по-голяма, отколкото на всяко друго място в централата. Всъщност, за да се гарантира, че няма изтичане на радиация във въздуха или в почвата, районът е заобиколен от ССРР — Система за Следене на Радиацията в Района, — която се състои от активни детектори на гама-лъчи, които задействат клаксони със сила на звука 135 децибела, ако бъде засечено опасно ниво на радиация.
Двамата с Уондър огледахме халето. Не открихме нищо необикновено — всъщност, ако се съди от прахта и паяжините, от доста време тук не бе идвал никой. Затова продължихме напред. Сградата за радиоактивни отпадъци ни подканяше.