Выбрать главу

Два от тези слоеве бяха избили на повърхността преди много години и бяха оставили на източния склон на басейна две много характерни синусоидални долини — Дао Валис, възникнала върху набръчканите склонове на Хадриака Патера, и малко по на юг две долини, свързани помежду си, известни като системата Хармакис-Реул, която се простираме на хиляди километри напред. Водоносните слоеве в основите на тези долини се бяха напълнили отново с течение на хилядолетията, изминали след избиването им. Големите строителни екипи бяха покрили Дао и работеха над Хармакис-Реул. Бяха пуснали водата от слоя да тече по дълги закрити каньони към отводнителни отвори на дъното на басейна. Мая силно се заинтересува от тези нови добавки към годната за обитаване повърхност. Диана, която ги познаваше всички, щеше да я заведе при някакви нейни приятели в Дао.

Влакчето им се приплъзваше по северния ръб на Хелас през целия пръв ден. Ледът по дъното на басейна не изчезваше нито за миг от погледа им. Преминаха покрай малък град, наречен Севастопол, чиито каменни стени блестяха яркожълти под лъчите на следобедното слънце, и след това стигнаха до Хелс Гейт14 — град в края на Дао Валис. Излязоха от жп станцията на Хелс Гейт късно следобед и погледнаха новия купол, построен под внушително голям окачен мост. Мостът поддържаше жп линията, която се точеше от Дао Валис до устието на каньона, затова кулите му бяха на разстояние над десет километра. От ръба на каньона до моста, където се намираше станцията, можеха да видят разширяващата се паст на каньона върху дъното на басейна, която се простираше под къдравата дантела на позлатените от слънцето облаци. Докато слизаха надолу по извитата стъпаловидна улица, водеща към града, новият купол над каньона се виждаше като бледа червена мъгла по вечерното небе — резултат от праха и другите частици, покрили материята му.

— Утре ще тръгнем по пътя по ръба и ще се огледаме наоколо — каза Диана. — След това ще слезем до дъното на каньона, така че ще можеш да видиш как е долу.

Те се спуснаха по улицата, която се състоеше от 700 номерирани стъпала. В долната част на Хеле Гейт се поразходиха, вечеряха и се качиха в офиса на „Дийп Уотърс“, който бе точно под моста. Прекараха нощта там, а на сутринта отидоха в гаража до жп станцията и взеха един малък ровър, собственост на компанията.

Диана пое кормилото и подкара на североизток по шосето, което беше успоредно на ръба на каньона до фундамента на купола. Въпреки че материята на купола бе невероятно прозрачна, ефирният покрив го караше да изглежда тежък като котва. Бетонната основа закриваше гледката към самия каньон, така че когато стигнаха до първата панорамна площадка, Мая не бе видяла нищо, откакто бяха потеглили от Хелс Гейт. Диана паркира ровъра направо върху фундамента. Те сложиха шлемовете си и излязоха от колата. Заизкачваха се по една дървена стълба, която сякаш се издигаше право към небето, въпреки че един по-внимателен поглед разкриваше най-напред един прозрачен лъч от аерогел, който я поддържаше, а след това и пластовете на купола, прострени от техния лъч до другите, които не се виждаха. На края на стълбището имаше малка панорамна площадка, от която се откриваше прекрасна гледка към каньона и в двете посоки.

По дъното на Дао Валис течеше малка река и около нея бе като напръскано със зеленина, или по-точно, с най-различни растения. Мая успя да различи тамариск, канадска топола, трепетлика, кипарис, чинар, дъб, бамбук…, а по-нататък по стръмния сипей и по склоновете на каньона най-разнообразни храсталаци и увивни растения и естествено острици, мъхове и лишеи. Като през цялата тази ботаническа градина течеше река.

Това не бе обичайният син поток с бели вълнички. Водата в по-бавните отсечки беше матова и с цвета на ръжда, а в по-бързите и при водопадите се пенеше с ярки нюанси на розовото. Класически марсиански цветове, причинени според Диана от дребни частички, които бяха довлечени от водата като своего рода глетчерен нанос, а освен това и от отражението на небето, което, днес бе мъгливо бледомораво и ставаше лавандулово около забуленото слънце, което пък беше жълто като зеницата на окото на тигър.

вернуться

14

Хелс Гейт (англ.) — портата на ада. — Б.пр.