По време на тези разговори колегите му, особено Клер и Беркина, потвърждаваха това, което бе очевидно — че Бъроуз де факто се превръща в новата столица на Марс, затова и главните квартири на всички големи транснационални компании бяха разположени тук. В настоящия момент компаниите бяха тези, които в действителност управляваха Марс. Те бяха позволили на Групата на Единадесетте (Г-11) и на останалите богати държави да спечелят (или поне да не загубят) войната от 2061 година и сега бяха вплетени в една мощна структура. Така че не бе много ясно кой дърпа конците на Земята — държавите или гореспоменатите корпорации. Комитетът по проблемите на Марс към ООН се бе сринал през 2061 година подобно на някой от градовете-куполи. На негово място бе застанала „Юнайтед Нейшънс Транзишънъл Оторити“9 — административна агенция, чийто персонал се състоеше от изпълнителни представители на транснационалните компании. Спазването на декретите, издавани от „Транзишънъл Оторити“, се контролираше от силите за сигурност на компаниите.
— ООН не може да каже и „гък“ — заяви Беркина. — ООН е мъртва на Земята, така както Комитетът е мъртъв на Марс. Името е само за прикритие.
— Никой вече не казва „Юнайтед Нейшънс…“ — намеси се Клер. — Всички казват направо „Транзишънъл Оторити“.
— Е, хората не са слепи — вдигна рамене Беркина. И наистина всеки бе виждал униформените полицаи от силите за сигурност на транснационалните компании да се разхождат из Бъроуз. Носеха ръждивочервени комбинезони и ленти с различен цвят на ръцете. Нищо чак толкова заплашително, но все пак…
— Добре де, защо? — попита Сакс. — От кого ги е страх?
— Сигурно от богдановистите — засмя се Клер. — Това е направо смехотворно.
Сакс вдигна вежди, но си премълча. Бе любопитен да узнае нещо повече, но темата беше опасна. Корпорациите все още бяха конкуренти, не просто приятели, а оттам естествено произтичаше и съревнованието между силите им за сигурност. Както и наличието на множество индентификационни системи и съответно — на много пролуки в тях, което бе подпомогнало Дезмънд при вмъкването на новото му досие. Сакс бе сигурен в новата си самоличност. Пък и не вярваше, че дори да бъде разкрит, последствията ще бъдат чак толкова лоши. Дори можеше да си възвърне част от предишната сила. Винаги се бе интересувал единствено от тераформирането. Несъмнено все някоя от корпорациите щеше да разбере това и да го наеме.
Но всичко това беше в кръга на предположенията. В действителност той предпочиташе да се установи под самоличността на Стивън Линдхолм.
Един от най-упоритите проблеми бе как да приспособят растенията към оскъдицата на азот в марсианската атмосфера. Повечето от богатите находища на нитрити бяха разработени и полученият от тях азот бе веднага освобождаван в атмосферата. Този процес бе предложен от Сакс през 2040 година и получи всеобщо одобрение, понеже атмосферата отчаяно се нуждаеше от азот. Положението с почвата обаче не бе по-различно и тъй като по-голямата част от азота отиваше във въздуха, животът на растенията бе изключително кратък.
Азотният проблем бе една от постоянно повтарящите се теми на разговорите им след края на работния ден в кафе „Лоуен“. Дори отдаваха по свой начин почит на значението на азота, като вдъхваха по малко диазотен оксид10 от предавани от ръка на ръка малки кутийки. Твърдеше се (доста погрешно, но затова пък с апломб), че вдишването на този газ ще им помогне в тераформирането. Когато кутийката за пръв път стигна до Сакс, той вдъхна студената струя газ, задържа го за кратко в дробовете си, издиша… и почувства как теглото му го напуска. Поне такова бе субективното впечатление. Джесика определено се мъчеше да държи ръката си допряна до неговата. Май че и нейният баланс бе нарушен от безгранична радост.
9
United Nations Transitional Authority — името може да се преведе като „временни власти на ООН“. — Б.пр.
10
Диазотният оксид, известен под названието „райски газ“, често се използва като наркотично, обезболяващо и приспивателно средство. Освен това се използва и като опиат. — Б.пр.