— А имал ли си възможност да я чуеш да говори изобщо?
Широка усмивка.
— Повече, отколкото си мислиш! Видял съм много повече неща през онези години от теб, мистър Лаборатория! Моите скривалища са навсякъде!
Сакс изхъмка скептично. Дезмънд изрева от удоволствие и го тупна по рамото.
— Че как иначе бих могъл да ти кажа, че по времето, когато бяхме в Андърхил, бяхте любовници с Хироко?
— Хм.
— Да, да, доста работи съм видял. А пък и ти би могъл да кажеш същото за всеки един мъж в Андърхил и да си прав. Тази лисица държеше всички ни като в харем.
— Полиандрия11?
— Двойно, дяволите да я вземат! Или двайсеторно!
— Хм.
Дезмънд се захили насреща му.
Веднага след зазоряване забелязаха огромен бял стълб пушек, който замъгляваше звездите по цялото небе над главите им. За известно време този плътен облак бе единствената аномалия в пейзажа. Но после, след като прелетяха над терминатора12, на източния хоризонт изплува огромна ярка ивица земя — оранжева лента или бразда, проснала се от североизток към югозапад през цялата повърхност, замъглена от пушека, който бълваше от една нейна част. Браздата под дима изглеждаше бяла и завихрена, сякаш някакво малко вулканично изригване бе ограничено в една точка. Над нея се извисяваше стълб от светлина, по-точно, стълб от осветен пушек, толкова плътен и стегнат, че приличаше на колона, която се проточваше право нагоре и изчезваше, щом димът достигнеше максималната си възможна височина от порядъка на 10 хиляди метра.
В началото не се виждаше какъв точно е източникът на тази светлина, понеже въздушната леща бе на около 400 километра височина. След това Сакс като че ли видя нещо подобно на призрачен облак, който се рееше високо в небето. Може би това беше лещата. А може и да не беше. Дезмънд не бе сигурен.
В основата на колоната от светлина нямаше проблеми с видимостта — в лъча имаше нещо библейско, а топящата се скала под него бе нажежена до брилянтово бяло. Изглеждаше като поне 5000°К.
— Трябва да внимаваме — каза Дезмънд. — Ако попаднем в този лъч, ще изгорим като пеперуда в пламъка на свещ.
— Пушекът има доста голяма турбулентност, сигурен съм, в това.
— И аз. Мисля да се държа от наветрената страна.
Долу, където стълбът осветен дим срещаше оранжевия канал, изригваше нов пушек на зловещо осветени отвътре бурни вълни. На север от бялата точка, където скалата бе успяла да се охлади, прогореният канал напомняше на Сакс един гледан от него филм за изригванията на Хавайските вулкани. Между бреговете от течна скала бушуваха ярки жълтооранжеви вълни, като понякога срещаха съпротива и се разбиваха в стените на разтопеното корито. Каналът бе широк около два километра и изчезваше зад хоризонта както пред, така и зад тях. Можеха да видят около двеста километра от него. Южно от стълба светлина коритото бе покрито с охлаждаща се черна скала, осеяна с паяжина от тъмнооранжеви пукнатини. Единствено правилните очертания на канала и колоната от светлина подсказваха, че това не е обикновено природно образувание, дело на лавата. Пък и вече от хиляди години на марсианската повърхност нямаше вулканична активност.
— Колко е дълго това чудо? — попита Сакс.
— От Серберъс към Хелас, западно от вулканите Тирена и Адриака.
Ученият подсвирна.
— Казаха, че ще бъде само канал между морето Хелас и Северния океан!
— Да де. Но гледат да изпарят съдържащите въглерод съединения колкото се може по-бързо.
— Сгъстяват атмосферата, нали?
— Да, ама с въглероден диоксид! Направо разбиват плана! Тази атмосфера ще е негодна за дишане хиляди години! Ще бъдем като вързани в градовете!
— Може би си мислят, че когато всичко се затопли достатъчно, ще могат да отстранят излишъка от въглероден диоксид на момента.
Дезмънд му хвърли кратък поглед.
— Видя ли достатъчно?
— Повече от достатъчно.
Дезмънд се ухили със странната си усмивка и рязко изви самолета. Полетяха на запад по терминатора над удължаващите се сенки на утринния пейзаж.
— Само си помисли, Сакс. Хората са принудени да останат за известно време в градовете, а това е доста удобно, ако искаш да държиш нещата под контрол. Прогаряш си каналчета с тази летяща лупа тук и там и не след дълго имаш желаната от теб атмосфера с налягане от един бар и една топла и влажна планета. След това измисляш нещо за отстраняване на излишния въглероден диоксид — а те не може да нямат нищо предвид, индустриално, биологично или и двете. Нещо, което ще могат да продадат, няма съмнение. И изведнъж — хоп! — имаш си втора Земя в невероятно кратки срокове. Е, може да ти излезе скъпичко…
12
Терминатор — линията, която разделя осветената и неосветената от Слънцето страни на планетата. — Б.пр.