Джон Кофи дойде в блок Е и на Зеления път през октомври на онази година, осъден на смърт заради убийството на деветгодишните близначки Детерик. Това е основният ми ориентир и ако го имам предвид, би трябвало спокойно да се справя. Уилям Уортън, Дивия Бил, пристигна след Кофи, а Делакроа беше дошъл преди тях. Мишката също, онази, която Брутъс Хауъл — за приятелите си Бруталния — нарече Стиймбоут Уили, а французинът я прекръсти на господин Джингълс.
Както и да го наречете, мишокът пристигна пръв, дори преди Дел — когато се появи, все още бе лято и на Зеления път имахме други двама осъдени: Арлен Битърбък — Вожда и Артър Фландърс — Президента.
Онази мишка. Онази проклета мишка. Делакроа я обичаше, но Пърси Уетмор определено не можеше да я понася. Той я намрази от самото начало.
2.
Мишката се върна само три дни след като Пърси я беше гонил по Зеления път. Дийн Стантън и Бил Додж бистрели политиката, което през онези дни означаваше, че разговарят за Рузвелт и Хувър — за Хърбърт, а не за Дж. Едгар6. Двамата ядели бисквити „Риц“, които около час преди това Дийн купил от стария Ту-Ту. Пърси ги слушал от вратата на кабинета и упражнявал бързи удари с палката, която толкова много обичаше. Извадил я от онзи смешен ръчно изработен калъф, който беше изнамерил отнякъде, завъртял я (или поне се опитал — в повечето случаи я изпускаше и тя не падаше само защото бе закачена на китката му с кожена каишка), после отново я прибрал. През онази нощ аз не бях на работа, но на следващата вечер Дийн ми докладва всичко.
Мишката се появила на Зеления път точно като преди, изприпквала известно разстояние, после спирала и като че ли проверявала празните килии. След малко продължавала, сякаш през цялото време знаела, че търсенето ще е дълго и се била приготвила за това.
Този път Президента бил буден и стоял на вратата на килията си. Този тип някак си успяваше да изглежда спретнат даже в сините си затворнически дрехи. Съвсем случайно бяхме разбрали, че няма да седне на Стария Светльо, и се оказахме прави — не беше минала и седмица след второто преследване на мишката от Пърси, когато замениха смъртната присъда на Президента с доживотна и го преместиха от блока.
— Хей! — извикал той. — Там има мишка! Що за заведение управлявате вие, момчета? — На пръв поглед се шегувал, но Дийн ми каза, че в гласа му се долавяла ярост, сякаш дори смъртната присъда не била в състояние да избие бизнеса от душата му. Преди това бил работил като регионален ръководител на фирма за недвижими имоти, наречена „Мид-Саут Риълти Асошиейтс“, и се смятал за достатъчно хитър, че да успее да се измъкне, след като бутнал склерозиралия си баща от прозореца на третия етаж с надеждата да получи двойната му застраховка „Живот“. Оказало се, че греши, но може би не чак толкова.
— Млъквай, кретен такъв — казал Пърси, но реакцията му била по-скоро автоматична. Не изпускал мишката от очи. Бил прибрал палката в калъфа й и бил взел едно от своите списания, но сега го захвърлил върху бюрото и отново извадил палката. Започнал небрежно да почуква с нея по кокалчетата на лявата си ръка.
— Кучи син — обадил се Бил Додж. — Никога досега не съм виждал тук мишка.
— А, тя май че е доста умна — отвърнал Дийн. — И изобщо не се страхува.
— Откъде знаеш?
— Беше тук преди няколко дни. Пърси също я видя. Бруталния я нарече Стиймбоут Уили.
В отговор Пърси изръмжал, но не казал нищо. Вече почуквал с палката по-бързо по опакото на дланта си.
— Гледайте — извикал Дийн. — Миналия път дойде чак до бюрото. Искам да видя дали пак ще го направи.
Мишката го направила, като по пътя заобиколила отдалече Президента, сякаш не й харесвала миризмата на нашия отцеубиец. Тя огледала две от празните килии, даже се покатерила да подуши голите койки, после се върнала на Зеления път. А Пърси стоял там през цялото време и почуквал ли почуквал с палката, без да говори, изпълнен единствено с желание да я накара да съжалява, че се е върнала. Изпълнен с желание да й даде урок.
— Добре, че не се налага вие, момчета, да я слагате на Стария Светльо — заинтригуван въпреки волята си, рекъл Бил. — Щяхте да изгубите адски много време, докато я завържете и й сложите шапката.
Пърси продължавал да мълчи, но съвсем бавно стиснал палката между пръстите си, така както човек държи хубава пура.
Мишката спряла на същото място като преди, на по-малко от метър от бюрото, и погледнала към Дийн като затворник пред решетките на килия. За миг погледнала и към Бил, после отново насочила вниманието си към Дийн. Пърси като че ли изобщо не забелязвал нищо.
6
Хърбърт Кларк Хувър (1874–1964) — трийсет и първият президент на САЩ (1929–1933). Джон Едгар Хувър (1895–1972) — основател и директор на ФБР от създаването му през 1924 година до смъртта си. — Б.пр.