Това явно беше племенникът, помисли си тя. В ареста Соломон го беше нарекъл магнит за отблъскване на мадами, но беше пропуснал да спомене, че се готви да става сериен убиец.
— Ако латинският не ме лъже, мисля, че току-що ме осъди на смърт.
— Сигурно те е взел за социална работничка.
Тя промуши пръст през дупката на блузата си. Беше съсипана.
— От Семейни грижи проверяват родителските ми способности — поясни Стив.
— Има ли по-слаба оценка от двойка?
— Защо си дошла? Чакай. Не ми казвай. Приемаш предложението ми?
— Така ли си мислиш?
— Или ме сваляш — отново тази вбесяваща усмивка. — Не съм ходил на „Мис Мокра фланелка“ от години.
Тя погледна към блузата си, гърдите и зърната й се очертаваха под мокрия сатен.
„Супер! Един път да не сложа сутиен.“
— Отвратителен си — отвърна тя.
— Ей, не съм се възбудил аз. Засега.
— Тръгвам си.
— Стига, беше на майтап. Ще ми съдействаш за делото Барксдейл, нали?
„Как може един мъж да бъде толкова недосетлив?“
— Толкова си проницателен! — отвърна тя.
— Съжалявам за блузата ти — продължи той, но в тона му не личеше съжаление. — Ако искаш, влез и я свали…
— Мечтай си. Дай си ми обувката — вече нямаше желание да го измъчва. Нека да научи за новата й клиентка и новия й живот от вестниците.
— Влез и ще обсъдим делото ни.
— Не нашето дело. Моето дело!
— Разбирам. Извиваш ми ръцете за хонорара. Добре, за всичко можем да се споразумеем.
— Невероятен си.
— Като втори адвокат ще седиш зад мен и ще ти дам трийсет процента от хонорара.
— Имам контрапредложение. Ще бъда единственият адвокат и ще взема целия хонорар. Ти ще седиш на дивана и ще гледаш съдебния канал.
Погледна я озадачено.
„Никакво скатаване. Сега хубавичко ще му натрия носа.“
— Започвам самостоятелна практика. И Катрина Барксдейл е първият ми клиент.
— Стига. Не може да те е наела.
„Виж го ти! Не му се вярва.“
— Искаш ли да се обзаложим. Вече говорих с Кат.
— За какво, за пазаруване ли?
— Нае ме. Иска жена адвокат и мисли, че съм идеална. Утре сутринта подписваме договора.
— Каза ли й, че никога не си водила дело по углавно престъпление?
— Направих това, което ти би направил — победоносно заяви тя, усмивката й беше режеща като бръснач.
— Излъгала си? Майка Тереза на съдебната палата е излъгала?
— Не ме попита и не съм й казала.
— „Барксдейл“ е прекалено голямо дело. Не започваш с толкова голямо дело.
— Гледай само — подразни го тя, наслаждавайки се на страданията му.
— Знаеш ли колко е голям натискът при процес за убийство на известен човек? Всички те гледат. Медиите, големите акули адвокати, Опра24.
Беше се разгорещил. Май си струваше скъсаната блуза.
— Харесва ми да те гледам такъв, Соломон.
— Делото е свързано с извратен секс. Цялата ще се изчервиш, докато излагаш фактите.
— Голям експерт се извъди относно сексуалния ми живот.
— Двамата с Брус сте като бял хляб и майонеза. Може парченце авокадо от едната страна за разкош.
— Не можеш да ме вбесиш. Вече не.
— Вероятно го правите, докато гледате Лу Добс. „Амазон“ се качва с три долара, на Брус му се вдига със седем сантиметра.
— Изобщо не знаеш за какво става дума.
— Да бе, познавам такива като Бигбай. Няма задна прашка, няма кучешката, само мисионерската и толкова.
— Ако беше способен на човешки чувства, щях да кажа, че ревнуваш.
— Имаш нужда от мен, Лорд.
— Имам нужда от дясната си обувка. Дай ми я и си тръгвам.
— Мога да те направя страхотен адвокат.
— Обувката! Веднага!
— Имаш кураж. Имаш присъствие. Но си неоформена глина.
— И искаш да ме оформиш? Забрави.
Боже, такъв купон! Напомни й за нещо. За какво? Разбира се…
Размяната на остри реплики в ареста.
И това беше заредило батериите й. Дръгленето със Соломон беше като напрегнат тенис мач, двама добри играчи си мереха силите.
— Добре. Предавам се. — Соломон вдигна ръце и кърпата се плъзна надолу по хълбоците му.
— Какво?
— Успех с делото „Барксдейл“.
— Само толкова? Няма ли да се понапънеш за последно?
— Твое е, Лорд. Ще седя на предния ред и ще викам за теб.
Беше разочарована. Тъкмо започнаха да загряват и той се предаде.
— Влез — каза той. — Ще ти донеса обувката.
— Ще почакам тук.
— Важно е. За Боби. Ако реши, че си дошла да го отведеш, цяла нощ няма да може да заспи.
— Ако това е пак някой от номерата ти…
— Не и щом става дума за Боби — отвърна кротко той. — Никога, когато става дума за Боби.
11.
Услугите на Рудник