— Кат ли ти каза, че Чарлс е щял да я зареже, ако не е изпълнявала желанията му?
— Не с тези думи. Аз попълних празните места вместо нея.
— Казал си й какво да говори?
— Допълних отговорите й.
— Има голяма разлика, а?
— Това им е работата на адвокатите, Виктория.
Виктория, помисли си тя. Няма вече „Вики“. Поне започваше да се отнася с уважение към нея. Докато минаваха по моста, тя завистливо погледна към огромния кораб за круизи, който минаваше през канала и се отправяше към Атлантическия океан. Пътниците махаха на рибарска лодка, която пореше по дирята, останала след тях. Въздухът имаше солен вкус и вятърът брулеше косата й.
— Твърдиш, че Чарлс е принуждавал Кат да го души като част от съпружеските им отношения — продължи тя.
— Съпружески отношения? Кой говори така?
Виктория махна към задната седалка.
— Аз говоря така пред деца.
Боби се обади:
— По странен начин са се клатили с кожената пръчка. Голяма работа!
На входа на ферибота светна червено и Стив рязко спря, спирачките изскърцаха като крясък на пеликан. Сутрешното слънце беше все още ниско на югозапад в небето, но топлеше като ръкавица лицата им. От другата страна на канала се издигаха стотици жилищни небостъргачи за милиони долари, защитени с ров от реалния свят. Право пред тях имаше градски автобус, билбордът отзад рекламираше безплатни консултации с усмихнат мустакат адвокат. Hablamos Espanol.25
Виктория махна с ръка, за да разкара дизеловите изпарения.
— Можеш ли да вдигнеш гюрука?
— Не работи — отвърна Стив.
Тя направи физиономия, но не каза нищо.
— Извинявай, че не карам порше като Бигбай — каза Стив.
— Не започвай.
— Не нося пейджър, нито ключ от „Фи Бета Капа“ като баровеца.
— Ти нямаш ключ от „Фи Бета Капа“ — контрира го Боби.
— Благодаря за подкрепата, хлапе — отвърна Стив.
Пак се заигра с радиото, избра нещо, което звучеше като сутрешна тръба, и Боби доволно се провикна:
— „Стрелецът ритна камбаната“.
— Класика — каза Стив, когато песента започна.
Виктория се заслуша за миг, нещо за ревове и сълзи и хвърляне на топове, но не можа да му хване смисъла.
— Не обичаш ли реге? — попита Стив.
— Не разбирам жаргона.
— Ще те науча. Това е езикът на захарните плантации, музика на потиснати и бунтари.
— Ти за бунтар ли се смяташ? Адвокат с мачете?
Той повдигна рамене.
— Просто ми харесва музиката.
Светна зелено, Стив запали двигателя и старият кадилак се задави и закашля, но успя да задмине автобуса.
— И докъде бях стигнал?
— Секс — припомни му Боби.
Виктория попита:
— Наистина ли разговорът е подходящ за момче…
— Боби ги знае тези работи — прекъсна я Стив. — Катрина си слага кожена маска и дантелен корсет и връзва Чарли с разперени ръце и крака на леглото. Той има яка на врата си с две кожени каишки, които са вързани за стълбовете на кревата. Затяга яката около врата си, като се обляга назад, и я отпуска, като се навежда напред. Идеята е да си спре кислорода и да увеличи силата на оргазма си.
— Асфиксиофилия — поясни Боби. — Четох за един човек, който си увил с жица пишоната, вързал я за две лъжички за кафе, наврял едната в задника си, другата в устата, като преди това ги бил свързал с електрически източник. Познайте какво станало?
— Причинил голямото спиране на тока през 2003 година? — отвърна Стив.
Боби издаде звук, сякаш парче бекон се пържеше в тиган.
— Електроекзекуция.
— И Барксдейл имал нещо в устата. Латексов чеп.
— Това е отвратително! — Виктория сбърчи нос.
— Но засяга защитата ни. Защо?
— Защото не е можел да извика с тази изкуствена джаджа в устата — отвърна тя.
— Искаш да кажеш — изкуствен чеп.
— Някои жени съдебни заседателки може да се обидят от думата. Така че реших да я смекча.
„Да я смекча? Наистина ли го казах?“
Стив се разсмя.
— Това е криминално дело, а не „Улица Сезам“. Знаеш ли колко думи има за пенис?
— Аз знам двайсет и шест — намеси се Боби. — По една за всяка буква от азбуката.
— Успокой топката, хлапе — каза Стив.
— Анаконда, бастун, велурен калъф…
— Не сега, Боби!
— Градински маркуч, джойстик, едноок червей…
— Сложи точка.
— Жило, змей с дисаги, идалго…
— Казах стига! — заповяда Стив.
— Като се замисля — каза Виктория, — когато аз бях ученичка, учехме само речта на Линкълн при Гетисбърг26.
— Не ме гледай мен — отвърна Стив. — Не съм го учил аз тези работи.
— Кашер краставичка — побърза да го опровергае Боби. — Това ти ми го каза.