Естествено, че Соломон ще харесва това.
Виктория се беше навряла в чистилището. Какво беше станало с големия й план? Пет години на държавна служба, после работа в престижна фирма, като всичко това води до съдружничество и доживотна служба. Или може би съдийско място.
Съдия Лорд.
Но ето къде се беше озовала, вдишваше изпаренията от боклука, плановете й се сгромолясаха, кариерата й се провали.
Докато гледаше напуканата мазилка по стените и изпитваше смесени чувства на гняв и съжаление, Виктория каза:
— За такъв печен адвокат, Соломон, офисът ти… — Как да го кажеше по-деликатно? — … е същински кенеф.
Това беше, помисли си Стив. В сравнение с типовете, дето газеха дебелите килими в центъра. В сравнение с Бигбай, предположи той, с всичките му наследени пари. Какви бяха ценностите й всъщност? Ако я впечатляваха богатството и общественото поведение, може би беше по-добре, че е заета.
— Това важно ли е за теб, Виктория? Мрамор по пода, махагон по стените?
— За добро или за зло, така измерваме успеха.
— Успехът никога не бива да се бърка с превъзходството.
— Ето пак се почна — обади се Сеси. — Винаги използва тия дивотии, за да ми обясни защо чекът със заплатата ми закъснява.
Стив се приближи до аквариума с раци, взе стара кифла от една чиния и я начупи на парчета във водата. Наблюдаваше как ракообразните се скупчват над всяко парче като фенове след спринт на Бари Бондс27.
— Успехът е как те преценяват другите хора — каза той. — Караш ли ферари, купуваш ли си къща в Аспен? Превъзходството не може да се измери в долари. Идеалите не се поместват в банкови сметки. Тук опира до това как ти сам преценяваш себе си. Според собствените си принципи ли живееш, или си се продал?
— Имаш принципи? — попита Виктория.
— Сам си ги създавам.
— Законите на Соломон — обади се Сеси. — Всеки път, когато му щукне някоя велика идея, трябва да я записва за идните поколения.
— Запиши това, Сеси. „Никога не бих направил компромис с идеалите си, за да постигна нечия друга дефиниция за успех.“
— Да, да, записах го.
— Сякаш си търсиш извинения, че не изкарваш достатъчно пари, за да си купиш свястна кола и чист мокет — каза Виктория.
— Може да изкара цял куп — отвърна Сеси, — ако не беше санто патрон28 на изгубени дела. Поемаш скапано дело за без пари, как ще забогатееш? Бежанци от Хаити искат зелени карти, племето микосуки си иска ловните полета, имигранти работници — справедливо заплащане. Поемаме ги всичките.
— Не знаех, че работиш pro bono — каза Виктория.
Стив повдигна рамене.
— Внасям моя дял.
— И на всички останали — обади се Сеси. — Не му позволявам да го рекламира, защото всички градски безделници ще се наредят в чакалнята ни.
— Соломон, ти си пълен с изненади — рече Виктория.
— Не е кой знае какво.
— Не, сериозно. Извинявай.
— Хей, шефе — намеси се Сеси. — Ще обсъждаме ли делото или напротив? Трябва да побързам със сериите си.
Стив седна на ръба на бюрото си.
— Да започнем с Чарлс Барксдейл. Виктория, обрисувай го.
Тя си пое дъх.
— Имаше разностранни интереси. Изкуство, литература, поезия. Гордееше се с първите си издания. Беше изключително начетен. И държеше всички да го разберат.
— Как?
Явно не й се искаше да продължи. Толкова изискана ли беше Виктория Лорд, почуди се Стив, та да не може да говори лошо за мъртвите? За него това не беше проблем. Единствено мъртъвците не можеха да те съдят за клевета.
— Понякога на вечеря — продължи тя с извинителен тон. — Чарлс цитираше някоя книга на Пруст или поема от Силвия Плат и човек оставаше с впечатлението, че я е прочел същия ден, за да я вмъкне в разговора.
— Значи е бил парвеню? Псевдоинтелектуалец?
— По-скоро държеше да покаже на всички, че е най-умният човек на масата.
— Кой го е грижа какво е чел? — каза Сеси. — Кльощавата му жена ли го е убила?
— Да гласуваме — намеси се Стив. — По интуиция. Кой мисли, че Катрина е убила мъжа си?
— На тая слива не й стиска — заяви Сеси.
— Добре, това значи невинна. Боби.
— Ubi mel, uibi apes.
— Което значи?
— Медът привлича пчелите.
— Което значи?
— Убила го е заради парите.
— Един — невинна. Един — виновна. — Стив се обърна към Виктория. — Съдружнико?
— Мисля, че не разполагаме с достатъчно факти — каза тя.
— Махни ги фактите. Как ти идва отвътре?
— Опитвам се да не обръщам внимание на това как ми идва отвътре.
— Знам. В противен случай не би се омъжила за господин Гуакамоле.
— Хич не му се връзвай — каза Сеси. — Ако на мен ми ги разправя тия, ще му изкарам всичко отвътре и няма да може да хапне.