— Е, а ти какво направи? — попита Виктория. — Подкупи кмета ли?
— И комисията — отвърна Стив.
— Да бе!
— Дузина сандвичи със свинско филе и малко пай от сладки картофи.
— Измисляш си!
— Не правото печели делата, Вик, а емоциите. Ключът към всяко дело е да намериш верните емоции и да свириш по техните струни.
— Ще получа ли допълнителни точки след лекцията ти?
— Ще получиш допълнителна порция.
Без да разбере, Виктория беше излапала половината ребърца. Добре де, Брус нямаше нужда да знае.
— Господин Джонсън, страхотни са.
— Благодаря, госпожичке — отвърна Кадилак. — А сега опитайте от рачешките опашки. — Той разряза едно хрупкаво златисто топче. Сочни парченца месо се показаха от тънката пържена коричка.
— Едно парченце само — тя го потопи в салса от манго, опита го и примижа от удоволствие.
— Стив е мой човек — каза Кадилак. — Той е борец; И заслужава подобаваща награда.
— Обяд ли? — попита тя, като си взе още една хапка.
— Не, обядът си го плаща.
— Уроци по китара. — Стив разрязваше пая с пластмасов нож. — Кадилак е страхотен музикант. Ритъм, блус, ранен рок.
— Свирил съм по капанчета, евтини ресторанти и барове, където някой може да ти пререже гърлото само щото си го погледнал накриво — каза Кадилак.
— Кога ще ме научиш да свиря блус?
— Някой ден хората ще престанат да те наричат Левак.
— Защо го наричат така? — попита Виктория.
— Защото пиша с лявата ръка — отвърна Стив.
— Това е лъжа — каза Сеси.
— Голяма опашата лъжа — добави Боби.
— Стив прецакал мача в последната минута на Университетските световни серии.
— Чичо Стив е бивш играч на „Кейн“ — поясни Боби. — Играл е в университетския отбор на Маями.
— Не могъл да удари топката — рече Кадилак.
Стив се намръщи.
— Стига, момчета, биваше ме да крада начални удари.
— И дребни пари, доколкото те познавам — каза Виктория.
— Веднъж чичо Стив отбелязал точка от първа база с един удар — гордо обяви Боби.
— Явно ме влече да обикалям непрекъснато в кръг — обади се Стив.
— Вместо да забави втората обиколка, той ускорява, като балансира центробежните и центростремителните сили — продължи разпалено да обяснява Боби.
— Значи си се втурнал да крадеш? — попита Виктория. — Така ли?
— По-лошо — каза Кадилак.
— Много по-лошо — добави Сеси. — Не се дръж като малко дете, кажи й.
Стив въздъхна.
— Бяхме в Омаха, мач за шампионската титла срещу Тексас. Два аута, края на деветата част, никой в база, водят ни с една обиколка. Имаме троен удар. Аз бях питчър, имах преднина… и изгърмях.
— Леле Боже! — възкликна Виктория, тъй като не знаеше какво друго да каже.
— Работата е, че спечелих. Но съдията реши друго.
— Аха.
— Честно. Видеозаписът го доказва. Докоснах я. Първият ми сблъсък с несправедливостта.
— Някои от нас са виждали много по-лоши неща — каза Кадилак.
Десет минути по-късно Виктория опитваше пая от сладки картофи и слушаше. Кадилак разказваше на Стив как учил Ти Боун Уокър30 да готви морска котка, а Ти Боун Уокър го учил да свири блус на китара.
— И накрая аз свирех на китара доста по-добре, отколкото Ти Боун готвеше.
Стив слушаше съсредоточено възрастния човек и Виктория се почуди на колко ли хора Кадилак беше разказвал историите с „Мъди Уотърс“. Тогава Стив започна да пее:
— „Аз съм твоят истински мъж…“
Кадилак се смееше и пляскаше с ръка по бедрото си, докато Стив осакатяваше текста и мелодията с фалшивото си пеене. Погледна я и подкара строфата за мъжа, който карал красавиците да скачат и крещят, но после забрави думите и започна да си измисля. Така както си измисляше и собствени закони.
Трябваше да добави и Кадилак Джонсън към фенклуба на Стив Соломон. Старецът явно беше много привързан към него. Това отново я накара да се замисли дали не пропуска нещо.
„Колко противоречив човек си ти, Стив Соломон.“
Ако се издялкаше нарочно наложеният противен външен облик, може би щеше да се окаже, че вътре има заровени сърце и душа. Сега, докато гледаше как тъмната коса пада върху челото му и очите му блестят от удоволствие, тя видя в него не адвокат, а мъж. Мъж, който може да направи две обиколки, без да спира и да отбележи точка от раз. Мъж, който вече беше заместил един баща и щеше да бъде чудесен баща на собствените си деца. Мъж, който — смееше ли изобщо да си го помисли? — беше страшно секси.
„Ако не бях сгодена…“
Опа! Това пък откъде дойде? Канеше се да заживее щастливо до края на дните си с Брус. Беше извадила късмет, че го срещна. Обичаше толкова много неща у него. Честността, лоялността и уравновесеността му. А Соломон? В добри дни можеше да бъде знаещ и забавен колега. Но в лоши дни продължаваха да се дърпат и да се дърлят като онези кучета в обора на съдия Гридли.