— Позволих си да поръчам за всички — информира ги Брус. — Започваме със замръзнали авокадо дайкири. После авокадо вишисоаз, гладко като течна коприна.
Стив си помисли, че би предпочел да пие слуз.
— Салата от тофу с подправки и авокадо — продължаваше Бигбай, — вегетарианско чили тамалес и сладък мус от авокадо за десерт.
— Просто чудесно — изгука Равкдрайв.
Стив знаеше, че Виктория нямаше да може да хапне нищо, без да се изрине.
Побъбриха си още малко, като Виктория държеше Равкдрайв в центъра на вниманието. Някъде между втория и третия поднос със зелени питиета Равкдрайв каза:
— Госпожице Лорд, толкова се радвам, че се запознахме. Изобщо не очаквах, че сте толкова приятна.
Стив се почуди дали да това не беше обида към него, но Виктория се усмихна и каза:
— Благодаря ви.
— А годежният ви пръстен — разтопи се Равкдрайв — е направо великолепен!
— Нищо не говори повече за любов от един голям тлъст диамант — вметна Стив.
— Господин Соломон, вие сте истинска лепка.
— Като гъба съм.
— Което ми напомня за маната по цитрусовите плодове — намеси се Бигбай. — Голям проблем.
— Не че съм любопитна, господин Бигбай — каза Равкдрайв, — но вие с госпожица Татъл гаджета ли сте?
Брус прегърна Джаки и тя отпусна глава на рамото му.
— Не от толкова отдавна, отколкото са Стив и Виктория, но кой знае какво ще покаже бъдещето?
— Que sera, sera36 — изтананика докторката.
Така както Брус и Джаки се бяха гушнали, Стив усети, че няма друг избор. Трябваше да поддържа огъня, нали така? Той плъзна ръка около Виктория, но незнайно как ръката му се озова под дантелата на бюстието. Кожата й беше топла и гладка. Изчака за миг да види дали ще се отдръпне, или ще го срита в кокалчетата. Когато не го направи, започна бавно да я гали по гърба.
Тя обърна глава към него. Спокойно сдържано изражение, което не издаваше нищо. На Стив му се искаше да разбере какво чувства. Желание? Съжаление? Гняв? Понякога си мислеше, че може да прочете погледа в женските очи, но дали някой мъж можеше?
— Разкажете ми какви са плановете за сватбата ви, господин Соломон — каза Равкдрайв. — Къде ще бъде церемонията?
— В Темпъл Бет…
— Църквата на цветята — прекъсна го Виктория.
— Чудесно! Мисля, че е малко рано да питам, но възнамерявате ли да имате деца?
— Четири — отвърна Виктория, в мига в който Стив каза две.
— Три — поправиха се едновременно те.
— Четири? — попита Бигбай, като погледна Виктория с вдигнати вежди.
— Ако нямате нищо против, че питам — продължи Равкдрайв, — към коя религия възнамерявате да ги насочите?
— Еврейската — каза Стив.
— Епископалната — каза Виктория.
— Католическата — каза Бигбай.
— Коя от всичките? — попита Равкдрайв, явно объркана.
— Трябва да поговорим за роклите на шаферките. — Джаки отчаяно се мъчеше да смени темата. — Високи талии стил ампир? Яркожълто и пурпурно оранжево? Ще изглеждам като вулкана Везувий.
— Брус ги избира — каза Виктория и осъзна, че сбърка.
Високото чело на Равкдрайв се навъси.
— Господин Бигбай, вие ли обличате шаферките?
— Да, защото… — започна Бигбай, после млъкна като пън.
— Защото… — поде Виктория.
— Защото… — обади се и Джаки.
— Защото Брус е гей — заяви смело Стив.
— О, Боже! — възкликна Равкдрайв.
— Бях гей — каза Бигбай.
— Преди да ме срещне — допълни Джаки, като го погали по бузата.
Бяха някъде между тофуто и тамалите. Брус разказваше за трагедията от нашествието на мушици, Равкдрайв го слушаше така, сякаш й разкриваше тайната на Сътворението. Ръката на Бигбай още беше увесена върху рамото на Джаки, така че защо Стив да не продължеше с масажа си? Докато гърбът на Виктория се затопляше от разтриванията, той се приближи до ухото й и прошепна:
— Каквото и да ми струва това, мисля, че Брус е най-щастливият мъж в града.
— Сериозно ли говориш?
— Позеленявам от завист, зелен съм колкото дайкирито си.
Той се наклони към нея и ръката му се пъхна по-дълбоко под плата, плъзна се по ребрата й и спря точно под дясната й гърда. Чудесна, естествено твърда, малка, но добре оформената гърда, не от типа Рудник, сега се намираше точно над показалеца му. Тя не се отдръпна, не извика ченгетата, не го цапардоса.
За миг отново стана на петнайсет и се озова на балкона на киносалона на Артър Годфри Роуд и се почуди какво ли ще направи Сара Гроповиц, ако хване чашката на сутиена й „32А“ в ръка. Доколкото си спомняше, не посмя да мръдне толкова дълго, че ръката му изтръпна. Болката беше толкова остра, че той реши, че вечерта може да завърши с ампутация.